неделя, 30 май 2010 г.
вторник, 18 май 2010 г.
Лекция пред студенти в НБУ;
Днес с любезното съдействие на Мариян Карагьозов и г-жа Неделя Китаева, преподавател по специалност Ориенталистика от 14.30 ч. в зала 111 на ІІ корпус на Нов български университет ще се проведе публичната лекция със заглавието 100 години стереотипи.
1. Значението на стереотипите.
2. Лошите на екрана се променят периодично.
3. Представяне на краткия филм Планетата на арабите
4. Списък с филмите в цикъл Лесната омраза.
5. Резюме на 12 филма от цикъла.
6. Някои основни стереотипи за мюсюлманите.
7. Заключение.
След изложението ще има дискусия.
Заповядайте.
Лекция пред студенти в НБУ;
Днес с любезното съдействие на Мариян Карагьозов и г-жа Неделя Китаева, преподавател по специалност Ориенталистика от 14.30 ч. в зала 111 на ІІ корпус на Нов български университет ще се проведе публичната лекция със заглавието 100 години стереотипи.
1. Значението на стереотипите.
2. Лошите на екрана се променят периодично.
3. Представяне на краткия филм Планетата на арабите
4. Списък с филмите в цикъл Лесната омраза.
5. Резюме на 12 филма от цикъла.
6. Някои основни стереотипи за мюсюлманите.
7. Заключение.
След изложението ще има дискусия.
Заповядайте.
вторник, 27 април 2010 г.
"За" и "против" турските сериали
На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.
Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Мнения от публиката - част;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.
Мнения от публиката - част;- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.
- за Бога хора, не гледайте сериали;- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
"За" и "против" турските сериали
На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.
Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Мнения от публиката - част;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.
Мнения от публиката - част;- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.
- за Бога хора, не гледайте сериали;- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
понеделник, 26 април 2010 г.
"За" и "против" турските сериали - позиция на автора.
По-долу публикувам в разшрен вариант вижданията на съавтора на този блог, който също участва в дискусията, Нидал Хлайф:
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
"За" и "против" турските сериали - позиция на автора.
По-долу публикувам в разшрен вариант вижданията на съавтора на този блог, който също участва в дискусията, Нидал Хлайф:
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
вторник, 13 април 2010 г.
Двеминутки на омразата - 5 част
Един от марксистките закони гласи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. На български си имаме друга, не по-малко прозорлива поговорка: Една лъжа казана 100 пъти става истина. Как ли се чувстват милионите мюсюлмани по света когато за тях се мисли с толкова беден откъм представи диапазон и дали не се появява и ефектът на капсулиране като резултат от това?
Във филма "Полетът на феникса", Flight of the phoenix (1965) капитан Франк Донс (Джеиймс Стюарт) изпълнява чартърен полет до либийския град Бенгази като вози служители в петролната компания Арабку и пада в пустинята Сахара по време на буря. Радиовръзката е повредена и мъжете прекарват няколко дни без храна и вода в жегата. След няколко дни керван от бедуини с камили минава наблизо. Мъжете се колебаят дали да търсят помощ, страхувайки се от реакцията на араби бедуини. Един от тях казва: „Тези могат да ни избият без това да значи нещо за тях.” Но после избират двама от групата, за да отидат при арабите, нощували наблизо, да поискат храна и вода. На сутринта обче разбират, че арабите са си заминали и намират двамата си спътници са с прерязяни гърла. Създателите на филма оставят на зрителите да тълкуват причината за това варварство сами. Нали са араби? Това е достатъчен мотив.
В първата част от 'Завръщане в бъдещето", Back to the future (1985) тинейджърът Марти Макфлий живее с родителите си в Калифорния като те преживяват трудности в семейните си взаимоотношения. Марти има чудат приятел, ученият Еммед Браун, който работи върху създаването на машина на времето, захранвана от атомна енергия. Благодарение на тази машина Марти пътува към миналото и по-точно в 50-те г. на 20 в. В новия си живот той вижда как неговите родители са се запознали като млади и се опитва да се намеси в техните взаимоотношения, за да предоврати бъдещите им проблеми. В края на филма той се връща в действителността и успява да помогне на родителите си да превъзмогнат противоречията си. Атомният материал за машината е скъпоструващ и е забранен за продажба. Откъде Браун се сдобива с нужното? Алтернативите са много пред Земекис (реж.- б.а.), като например Браун да работи в такъв институт за атомни изследвания и оттам да вземе материала. Но това деяние е незаконно, неморално и е прието, че се извършва само от лошите. Затова Земекис намира друго решение - по-лесно, по-приемливо, по-атрактивно, но най-важното - безнаказано: В началото на филма в новинарска емисия говорител информира, че либийски терористи са откраднали малко количество плутоний от едно хранилище. Те го предоставят на др. Браун, за да им направи атомна бомба. Той ги измамва и им дава безопасна бомба, пълна с отпадъци. Когато либийците откриват изамата, го застрелват. Марти, който става свидетел на убийството едва се спасява.
Чрез това решение Земекис уцелва с един куршум няколко заека. Първо Браун не се принуждава да открадне плутоний, а го получава от либийци - с други думи Остави злодеите да свършат мъсната работа. Второ е показано как едно и също нещо в "различните" ръце се превръща в "унищожително" или "хуманно" тъй като Браун вместо бомба, която да навреди на цялото човечество произвежда научно откритие. Трето др. Браун иглежда като герои, който попречва на терористите, но и като жертва в името на доброто. А това се случва в страната, която и досега е единствената, използвала атомни бомби срещу цивилни и намира това за оправдано.
В Bright light big city (1988) се разказва за Джими Конуей (Майкъл фокс) – писател, живеещ в Ню Йорк и работещ в едно списание, където постоюнно получава критики от своя мениджър заради немарливост. Той страда след смъртта на майка си и раздялата с жена си, манекенката Аманда Уайт. Джими се отдава на алкохол и наркотици и прекарва нощи те в барове със своя приятел Тад (Кийфър Съдърленд). В един от баровете Тад запознава Джими сдве момичета. Едната го разпознава и го пита: „ Нали си приятел на Аманда Уайт?’, а той отогваря: „Не, бях й съпруг.” Тогава тад се намесва в разговора: „ Не сте ли чули за Аманда, тя беше в Париж и получи изстрел по време на престрелка между палестнски терористи и френската полиция. Тад отива някъде, а едното от момичетата пита Джак: „Вярно ли е това?”, а той отговаря: „Не, не е.”
В "Двойна комбина", Double team (1997) Джак Куин (Жан Клод жан Дам) е прочут агент в антитерористичния отдел на ЦРУ. От известните противници на Куин е Ставрос (Мики Рурк), опасен международен терорист. Той е наемник и предлага услугите си на всякакви правителства и организации срещу солидни суми. Агенцията се обръща към Маккуин, тъй като Ставрос се е активизирал. Искането е да бъде заловен жив, за да се получи информация за клиентите му, изто1ниците му на финансиране, маршрути зашото според агенцията Куин най-добре познава начина муна работа и мислене. Предполага се, че Ставрос ще бъде на уговорена среща в лунапарк след няколко дни. Куин със специален екип подготвя операцията. В лунапарка Ставрос се среща с 6 г. си дете. Затова Куин отказва да издаде заповед за стрелба. Но Ставрос се съмнява, че е следен и започва безразборна стрелба, резултат на което и синът му бива прострелян, а самият Куин е тежко ранен и изчезва за известно време. Терористът, който прехвърля отговорността са смъртта на сина си върху Куин отвлича бременната му жена. В изпратено послание, че ще убие жена му Ставрос иска Куин да се яви. След дълги гонтиби Куин спасява жена си и оттървава света от Ставрос. Къде са арабите тук? Последната възложена на Куин задача преди да се оттегли е да върне камион с откраднати атомни материали от американска база в Хърватска, подготвян за продажба на Ирак от Ставрос.
Докато Куин и екипът му наблюдават лунапарка две мюсюлманки, облечени в черно влизат вътре. Един от колегите иска да бъдат наблюдавани защото изглеждат подозрителни. Присъствието им там и очакването на Ставрос създава косвена връзка между тероризъм и ислям.
На трето място в разговора между Куин и колегите му, които разглеждат видеоматериали за различнии терористични атентати в последно време и особено последен атентат в Барселона, в който няма групировка, поела отговорността, но носи печатът на Ставрос, един колега казва: "Трябва да разберем кой му е платил." А друг отговаря: "Напоследък алжирците показват мускули."
В "Чакала", Jackal (1997) Студената война приключи, а руската и американската полиция работят заедно против организираната престъпност и тероризма. В съвместна операция в Москва, водена от руската страна от полк. Валентина Козлова ии от американска от заместника във ФБР Картът Престън руската полиция щурмува нощен бар, за да арестува опасен престъпник на име Кадси Мурад, обвинен в убийството на руски офицер от полицията. Мурад е убит по време на операцията. Брат му Тарик решава да отмъсти и наема известен наемен убиец с прякор Чакала (Брус Уилис), за да ликвидира самия директор на ФБР. Службите САЩ не разполагат с данни или снимки за Чакала. Полк. Козлова ги информира, че КГБ е работило преди с него чрез посредници и че в архивите е намерила имената на 6-ма души, които са го виждали. 4-ма са вече мъртви, а от останалите двама единият е Либия, а другият – жена, бивш член на Баската сепаратистка организация, е в САЩ. ФБР не знаят къде живее тя и затова се обръщат за помощ към Деклан Малкуин (Ричърд Гиър), който е бивш член на ИРА и бивш любовник на издирваната, а в момента и излежава присъда в американски затвор. Заестникът на ФБР Престън го посещава в затвора и му казва: „ Знам, че Чакала те е извозил в оръжейната сделка с Либия.”
В "Код Меркурий", Mercury rising (1998) се разкзава за Саймън Линч, 11 годишно дете аутист, което успява да дешифрира свръхсекретен код с данни и имена за всички чуждестранни агенти, работещи за ЦРУ под прикритие в чужбина. Един от тях е Рашид Халаби, както казва отговорния за този код подполковник в Нац. Агенция за Сигурност Никълъс Кудроу (Алек Болдуин), който се гордее, че този скъпоструващ код е неразбиваем. Рашид е иракчанин, роден в САЩ и е внедрен в армията на Саддам Хюсеин със задача да подготви свалянето му от власт. Когато разбира, че едно малко дете е успяло да разчете кода и за да не провали своята политическа кариера, Кудроу решава да го ликвидира. За целта изпраща наемен убиец. Агентът във ФБР Арт Джефрийз (Брус Уилис) се намесва, за да спаси Саймън. Пред Джефрийз Кудроу оправдава решението за убийството на детето с това, че се илзгат на риск стотици животи като този на Рашид Халаби (изрично подчертан – б.а.). Въпросът е защо акцентът е точно върху Халаби, въпреки, че службите имат хиляди агенти под прикритие по света (Китай, Корея, Русия и т.н.) и въпреки, че изричното споменаване на едно или друго име е без значение от гледна точка на драматургията. Причината е да се внуши чувство на омраза към този иракчанин, въпреки, че той не се появява на екрана защото подсъзнантелно се задава следния въпрос: „ Не е ли жалко, че заради този арабин трябва да бъде убито невинно дете?” Изпратеният наемен убиец е бивш комадос, но носи фалшиво име - на убит в Бейрут през 82 г. Войник. Въпросът е отново – защо е споменат точно Бейрут?
"Вътрешен човек", The Insider (1999) разказва за Джефри Уайгент (Ръсел Кроу), който е висш чиновник в една от големитетютюневи компании в САЩ. Той открива, че компанията укрива от обществото информация относно дейвителните вреди от цигарите, които произвежда. За да направи достояние тази информация, той се свързва с Лолуел Бергман (Ал пачино), продуцент на известното американско предване 60 минути. Филмът разказва за яростната битката, водена от компанията срещу телевизионната мрежа СБС. Но филмът започва в един от старите разрушени квартали на Бейрут, където брадясал мъж кара Мерцедес, а на задната седалка се вози човек с качулка на главата (Бергман). Колата се движи бързо в тесните улици, а зад нея се движи джип с монтирана картечница. Навсякъде по стените има големи снимки на иранския лидер аятолах Хомейни, и разпръснати въоръжени мъже по улиците, надписи по стените, барикади. Колата спира пред една къща, а брадясалият мъж сваля Бергман като го вкарва в стая, поставя го да седне на стол и му маха качулката. Пред него се изправя Шейх Фадлалла, лидер на групировката Хизбулла. След като му предлага кафе шейхът пита: „Моля кажете ми защо трябва да се съглася да дам интервю пред една ционистка медия?”. Бергман отговаря: „Защото мисля, че Хизбулла има тенденция да се превърне в политическа партия, затова е важно какво мислят за вас в Америка. Вие в момента нямате добра репутация и затова мисля, че е добре да дадете това интервю.” Шейхът се съгласява в Ливан да пристигне и водещият н предаването. Шефът на охраната на шейха (грозен, дебел, брадсал и говорещ смешно и нервно) възразява, че водещият е прекалено близо до шейха и иска той да се отдалечи, но водещият отказва, след което става скандал. Бергман се намесва и успокоява нещата, за да започне интревюто с първия въпрос: „Терорист ли си?” Шейхът отговаря: „Аз съм слугата на Аллах?”. „Така ли, а? Слуга на Аллах?” – подигравателно пита водещият. Филмът както пише в началото, е направен по действителен случай и е базиран на интервюта, излъчени в предаването 60 минути. С първата сцена режисьора цели да покаже колко продуцентът е опитен и напорист. Но защо е избрано точно това интервю с лидера на Хизбулла въпреки, че в дългогдишната си кариера Бергман е организирал интервюта с десетки известни и интересни личности в и извън САЩ? Първо за да се затвърди мита за заплахата от ислямския фундаментализъм, второ в истинското интервю има въпроси и сигурно има и отговори, които изразяват позицията на двете страни, както и такива, отговарящи на отправените от Уолъс обвинения, но във филма е показан фрагмент от разговора, в който журналистът казва: „В САЩ мислят, че като лидер на ислямски фундаменталисти вие сте отговорен за атентатът над нашето послоство”....но не се дава възможност на зрителите да чуят отогвора. След тази фраза действието се премества в САЩ при тютюневия бранш.
В "Пехотинецът", The Marine (2006) Джон Трийтън (Джон Сена) току що се е уволнил от казармата и започва цивилен живот. За разлика от жена си Кейт той не харесва следвоенния жовот и не може да се адаптира. Започв работа като охранител, но е уволнен първия ден заради побой с клиент. Той решава да замине с жена си на море. По пътя пред бензиностанция тя е отвлечена от престъпна група, търсена от полицията. Действието се развива как той гони бандата и спасява жена си. Трийтън е представен като добър съпруг, романтик и обичан от околните. В същото време с лошите той е безкомпромисен и смел, готов да пожертва себе си заради близките си. За да докажат това съсздателите на филма започват лентата със сцена в Ирак. Там действието се развива в една от щабквартирите на Ал Кайда където група терористи измъчват трима американски войници. Един от терористите чте на арабски пред камерата: „Убиват нашите деца и източват нашите богатства.” А другият крещи: „Аллаху акбар”, размахвайки сабя, готов да отсече главите на войниците. Но в точния момент Трийтън се намесва и спасява войниците.
В лентата "Следващият", The next (2007) Крис Джонсън (Никълъс Кейдж) работи като илюзионист в казино в Лас Вегас. Но той притежава свръхемоционална сила, която му позволява да вижда събития в бъдещето. ФБР разполага с информация, че международна терористична организация планира атака с атомно оръжие, която ще причини смъртта на милиони в ЛА. Но службите не разполагат с достатъчно данни за местоположението и датата на атаката. Агент Кали Ферес (Джулиан Мур) на САЩ атомното оръжие. Те са от различни националности. Някои от тях говорят а френски, други са китайци, но са ръководени от двама с близкоизточни черти (пакистанци?) без да е спомената националността им изрично.
"Трансформърс", Transformers (2007) разказва за американска военна база, намираща се в държавата от персийския залив Катар. Базата е подложена на унищожителна атака от неизвестен враг (в последствие се разбира, че са извънземни машини), който успява да проникне в националната комуникационна система на американската армия и да я блокира. Пентагонът събира десетки младежи с талант в областта на интренет технологиите, за да разберат източника на атаката. Едно от момчетата казва, че източникът е от Иран. Друг му отговаря: „Стига бе, това е прекалено умно за иранските учени.” Първо подценяването на Иран и показването му като заплаха и противник е част от психологическата война, която се води в момента срещу него в подготовката на общественото мнение за евентуален удар срещу държавата поради ядрената програма. Второ се подценяват иранските научни и технологични възможности, въпреки че иранските учени, независимо от западното научно ембарго се развиват в различни сфери, разчитайки на национални кадри, а иранските хакери са като всички други хакери по света - наскоро хакнаха социалната мрежа Twitter. По време на атаката един войник се обажда на местната катарска телекомуникационна компания и иска да бъде свързан с Пентагона. Операторът през цялото време на разговора рови в носа си и отговаря безразлично и тъпоумно. Катар, която е една малка държава по площ и по население, но богата на ресурси, е известна с архитетурата си и развитата си инфраструктура, но във филма не изглежда нищо повече от няколко средновековни къщурки с измислена архитектура в пустинята.
В първата част от 'Завръщане в бъдещето", Back to the future (1985) тинейджърът Марти Макфлий живее с родителите си в Калифорния като те преживяват трудности в семейните си взаимоотношения. Марти има чудат приятел, ученият Еммед Браун, който работи върху създаването на машина на времето, захранвана от атомна енергия. Благодарение на тази машина Марти пътува към миналото и по-точно в 50-те г. на 20 в. В новия си живот той вижда как неговите родители са се запознали като млади и се опитва да се намеси в техните взаимоотношения, за да предоврати бъдещите им проблеми. В края на филма той се връща в действителността и успява да помогне на родителите си да превъзмогнат противоречията си. Чрез това решение Земекис уцелва с един куршум няколко заека. Първо Браун не се принуждава да открадне плутоний, а го получава от либийци - с други думи Остави злодеите да свършат мъсната работа. Второ е показано как едно и също нещо в "различните" ръце се превръща в "унищожително" или "хуманно" тъй като Браун вместо бомба, която да навреди на цялото човечество произвежда научно откритие. Трето др. Браун иглежда като герои, който попречва на терористите, но и като жертва в името на доброто. А това се случва в страната, която и досега е единствената, използвала атомни бомби срещу цивилни и намира това за оправдано.
В Bright light big city (1988) се разказва за Джими Конуей (Майкъл фокс) – писател, живеещ в Ню Йорк и работещ в едно списание, където постоюнно получава критики от своя мениджър заради немарливост. Той страда след смъртта на майка си и раздялата с жена си, манекенката Аманда Уайт. Джими се отдава на алкохол и наркотици и прекарва нощи те в барове със своя приятел Тад (Кийфър Съдърленд). В един от баровете Тад запознава Джими сдве момичета. Едната го разпознава и го пита: „ Нали си приятел на Аманда Уайт?’, а той отогваря: „Не, бях й съпруг.” Тогава тад се намесва в разговора: „ Не сте ли чули за Аманда, тя беше в Париж и получи изстрел по време на престрелка между палестнски терористи и френската полиция. Тад отива някъде, а едното от момичетата пита Джак: „Вярно ли е това?”, а той отговаря: „Не, не е.”
В "Двойна комбина", Double team (1997) Джак Куин (Жан Клод жан Дам) е прочут агент в антитерористичния отдел на ЦРУ. От известните противници на Куин е Ставрос (Мики Рурк), опасен международен терорист. Той е наемник и предлага услугите си на всякакви правителства и организации срещу солидни суми. Агенцията се обръща към Маккуин, тъй като Ставрос се е активизирал. Искането е да бъде заловен жив, за да се получи информация за клиентите му, изто1ниците му на финансиране, маршрути зашото според агенцията Куин най-добре познава начина муна работа и мислене. Предполага се, че Ставрос ще бъде на уговорена среща в лунапарк след няколко дни. Куин със специален екип подготвя операцията. В лунапарка Ставрос се среща с 6 г. си дете. Затова Куин отказва да издаде заповед за стрелба. Но Ставрос се съмнява, че е следен и започва безразборна стрелба, резултат на което и синът му бива прострелян, а самият Куин е тежко ранен и изчезва за известно време. Терористът, който прехвърля отговорността са смъртта на сина си върху Куин отвлича бременната му жена. В изпратено послание, че ще убие жена му Ставрос иска Куин да се яви. След дълги гонтиби Куин спасява жена си и оттървава света от Ставрос. Докато Куин и екипът му наблюдават лунапарка две мюсюлманки, облечени в черно влизат вътре. Един от колегите иска да бъдат наблюдавани защото изглеждат подозрителни. Присъствието им там и очакването на Ставрос създава косвена връзка между тероризъм и ислям.
На трето място в разговора между Куин и колегите му, които разглеждат видеоматериали за различнии терористични атентати в последно време и особено последен атентат в Барселона, в който няма групировка, поела отговорността, но носи печатът на Ставрос, един колега казва: "Трябва да разберем кой му е платил." А друг отговаря: "Напоследък алжирците показват мускули."
В "Чакала", Jackal (1997) Студената война приключи, а руската и американската полиция работят заедно против организираната престъпност и тероризма. В съвместна операция в Москва, водена от руската страна от полк. Валентина Козлова ии от американска от заместника във ФБР Картът Престън руската полиция щурмува нощен бар, за да арестува опасен престъпник на име Кадси Мурад, обвинен в убийството на руски офицер от полицията. Мурад е убит по време на операцията. Брат му Тарик решава да отмъсти и наема известен наемен убиец с прякор Чакала (Брус Уилис), за да ликвидира самия директор на ФБР. Службите САЩ не разполагат с данни или снимки за Чакала. Полк. Козлова ги информира, че КГБ е работило преди с него чрез посредници и че в архивите е намерила имената на 6-ма души, които са го виждали. 4-ма са вече мъртви, а от останалите двама единият е Либия, а другият – жена, бивш член на Баската сепаратистка организация, е в САЩ. ФБР не знаят къде живее тя и затова се обръщат за помощ към Деклан Малкуин (Ричърд Гиър), който е бивш член на ИРА и бивш любовник на издирваната, а в момента и излежава присъда в американски затвор. Заестникът на ФБР Престън го посещава в затвора и му казва: „ Знам, че Чакала те е извозил в оръжейната сделка с Либия.”
В "Код Меркурий", Mercury rising (1998) се разкзава за Саймън Линч, 11 годишно дете аутист, което успява да дешифрира свръхсекретен код с данни и имена за всички чуждестранни агенти, работещи за ЦРУ под прикритие в чужбина. Един от тях е Рашид Халаби, както казва отговорния за този код подполковник в Нац. Агенция за Сигурност Никълъс Кудроу (Алек Болдуин), който се гордее, че този скъпоструващ код е неразбиваем. Рашид е иракчанин, роден в САЩ и е внедрен в армията на Саддам Хюсеин със задача да подготви свалянето му от власт. Когато разбира, че едно малко дете е успяло да разчете кода и за да не провали своята политическа кариера, Кудроу решава да го ликвидира. За целта изпраща наемен убиец. Агентът във ФБР Арт Джефрийз (Брус Уилис) се намесва, за да спаси Саймън. Пред Джефрийз Кудроу оправдава решението за убийството на детето с това, че се илзгат на риск стотици животи като този на Рашид Халаби (изрично подчертан – б.а.). Въпросът е защо акцентът е точно върху Халаби, въпреки, че службите имат хиляди агенти под прикритие по света (Китай, Корея, Русия и т.н.) и въпреки, че изричното споменаване на едно или друго име е без значение от гледна точка на драматургията. Причината е да се внуши чувство на омраза към този иракчанин, въпреки, че той не се появява на екрана защото подсъзнантелно се задава следния въпрос: „ Не е ли жалко, че заради този арабин трябва да бъде убито невинно дете?” Изпратеният наемен убиец е бивш комадос, но носи фалшиво име - на убит в Бейрут през 82 г. Войник. Въпросът е отново – защо е споменат точно Бейрут? 
"Вътрешен човек", The Insider (1999) разказва за Джефри Уайгент (Ръсел Кроу), който е висш чиновник в една от големитетютюневи компании в САЩ. Той открива, че компанията укрива от обществото информация относно дейвителните вреди от цигарите, които произвежда. За да направи достояние тази информация, той се свързва с Лолуел Бергман (Ал пачино), продуцент на известното американско предване 60 минути. Филмът разказва за яростната битката, водена от компанията срещу телевизионната мрежа СБС. Но филмът започва в един от старите разрушени квартали на Бейрут, където брадясал мъж кара Мерцедес, а на задната седалка се вози човек с качулка на главата (Бергман). Колата се движи бързо в тесните улици, а зад нея се движи джип с монтирана картечница. Навсякъде по стените има големи снимки на иранския лидер аятолах Хомейни, и разпръснати въоръжени мъже по улиците, надписи по стените, барикади. Колата спира пред една къща, а брадясалият мъж сваля Бергман като го вкарва в стая, поставя го да седне на стол и му маха качулката. Пред него се изправя Шейх Фадлалла, лидер на групировката Хизбулла. След като му предлага кафе шейхът пита: „Моля кажете ми защо трябва да се съглася да дам интервю пред една ционистка медия?”. Бергман отговаря: „Защото мисля, че Хизбулла има тенденция да се превърне в политическа партия, затова е важно какво мислят за вас в Америка. Вие в момента нямате добра репутация и затова мисля, че е добре да дадете това интервю.” Шейхът се съгласява в Ливан да пристигне и водещият н предаването. Шефът на охраната на шейха (грозен, дебел, брадсал и говорещ смешно и нервно) възразява, че водещият е прекалено близо до шейха и иска той да се отдалечи, но водещият отказва, след което става скандал. Бергман се намесва и успокоява нещата, за да започне интревюто с първия въпрос: „Терорист ли си?” Шейхът отговаря: „Аз съм слугата на Аллах?”. „Така ли, а? Слуга на Аллах?” – подигравателно пита водещият. Филмът както пише в началото, е направен по действителен случай и е базиран на интервюта, излъчени в предаването 60 минути. С първата сцена режисьора цели да покаже колко продуцентът е опитен и напорист. Но защо е избрано точно това интервю с лидера на Хизбулла въпреки, че в дългогдишната си кариера Бергман е организирал интервюта с десетки известни и интересни личности в и извън САЩ? Първо за да се затвърди мита за заплахата от ислямския фундаментализъм, второ в истинското интервю има въпроси и сигурно има и отговори, които изразяват позицията на двете страни, както и такива, отговарящи на отправените от Уолъс обвинения, но във филма е показан фрагмент от разговора, в който журналистът казва: „В САЩ мислят, че като лидер на ислямски фундаменталисти вие сте отговорен за атентатът над нашето послоство”....но не се дава възможност на зрителите да чуят отогвора. След тази фраза действието се премества в САЩ при тютюневия бранш.
В "Пехотинецът", The Marine (2006) Джон Трийтън (Джон Сена) току що се е уволнил от казармата и започва цивилен живот. За разлика от жена си Кейт той не харесва следвоенния жовот и не може да се адаптира. Започв работа като охранител, но е уволнен първия ден заради побой с клиент. Той решава да замине с жена си на море. По пътя пред бензиностанция тя е отвлечена от престъпна група, търсена от полицията. Действието се развива как той гони бандата и спасява жена си. Трийтън е представен като добър съпруг, романтик и обичан от околните. В същото време с лошите той е безкомпромисен и смел, готов да пожертва себе си заради близките си. За да докажат това съсздателите на филма започват лентата със сцена в Ирак. Там действието се развива в една от щабквартирите на Ал Кайда където група терористи измъчват трима американски войници. Един от терористите чте на арабски пред камерата: „Убиват нашите деца и източват нашите богатства.” А другият крещи: „Аллаху акбар”, размахвайки сабя, готов да отсече главите на войниците. Но в точния момент Трийтън се намесва и спасява войниците.
В лентата "Следващият", The next (2007) Крис Джонсън (Никълъс Кейдж) работи като илюзионист в казино в Лас Вегас. Но той притежава свръхемоционална сила, която му позволява да вижда събития в бъдещето. ФБР разполага с информация, че международна терористична организация планира атака с атомно оръжие, която ще причини смъртта на милиони в ЛА. Но службите не разполагат с достатъчно данни за местоположението и датата на атаката. Агент Кали Ферес (Джулиан Мур) на САЩ атомното оръжие. Те са от различни националности. Някои от тях говорят а френски, други са китайци, но са ръководени от двама с близкоизточни черти (пакистанци?) без да е спомената националността им изрично. 
"Трансформърс", Transformers (2007) разказва за американска военна база, намираща се в държавата от персийския залив Катар. Базата е подложена на унищожителна атака от неизвестен враг (в последствие се разбира, че са извънземни машини), който успява да проникне в националната комуникационна система на американската армия и да я блокира. Пентагонът събира десетки младежи с талант в областта на интренет технологиите, за да разберат източника на атаката. Едно от момчетата казва, че източникът е от Иран. Друг му отговаря: „Стига бе, това е прекалено умно за иранските учени.” Първо подценяването на Иран и показването му като заплаха и противник е част от психологическата война, която се води в момента срещу него в подготовката на общественото мнение за евентуален удар срещу държавата поради ядрената програма. Второ се подценяват иранските научни и технологични възможности, въпреки че иранските учени, независимо от западното научно ембарго се развиват в различни сфери, разчитайки на национални кадри, а иранските хакери са като всички други хакери по света - наскоро хакнаха социалната мрежа Twitter. По време на атаката един войник се обажда на местната катарска телекомуникационна компания и иска да бъде свързан с Пентагона. Операторът през цялото време на разговора рови в носа си и отговаря безразлично и тъпоумно. Катар, която е една малка държава по площ и по население, но богата на ресурси, е известна с архитетурата си и развитата си инфраструктура, но във филма не изглежда нищо повече от няколко средновековни къщурки с измислена архитектура в пустинята.Двеминутки на омразата - 5 част
Един от марксистките закони гласи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. На български си имаме друга, не по-малко прозорлива поговорка: Една лъжа казана 100 пъти става истина. Как ли се чувстват милионите мюсюлмани по света когато за тях се мисли с толкова беден откъм представи диапазон и дали не се появява и ефектът на капсулиране като резултат от това?
Във филма "Полетът на феникса", Flight of the phoenix (1965) капитан Франк Донс (Джеиймс Стюарт) изпълнява чартърен полет до либийския град Бенгази като вози служители в петролната компания Арабку и пада в пустинята Сахара по време на буря. Радиовръзката е повредена и мъжете прекарват няколко дни без храна и вода в жегата. След няколко дни керван от бедуини с камили минава наблизо. Мъжете се колебаят дали да търсят помощ, страхувайки се от реакцията на араби бедуини. Един от тях казва: „Тези могат да ни избият без това да значи нещо за тях.” Но после избират двама от групата, за да отидат при арабите, нощували наблизо, да поискат храна и вода. На сутринта обче разбират, че арабите са си заминали и намират двамата си спътници са с прерязяни гърла. Създателите на филма оставят на зрителите да тълкуват причината за това варварство сами. Нали са араби? Това е достатъчен мотив.
В първата част от 'Завръщане в бъдещето", Back to the future (1985) тинейджърът Марти Макфлий живее с родителите си в Калифорния като те преживяват трудности в семейните си взаимоотношения. Марти има чудат приятел, ученият Еммед Браун, който работи върху създаването на машина на времето, захранвана от атомна енергия. Благодарение на тази машина Марти пътува към миналото и по-точно в 50-те г. на 20 в. В новия си живот той вижда как неговите родители са се запознали като млади и се опитва да се намеси в техните взаимоотношения, за да предоврати бъдещите им проблеми. В края на филма той се връща в действителността и успява да помогне на родителите си да превъзмогнат противоречията си. Атомният материал за машината е скъпоструващ и е забранен за продажба. Откъде Браун се сдобива с нужното? Алтернативите са много пред Земекис (реж.- б.а.), като например Браун да работи в такъв институт за атомни изследвания и оттам да вземе материала. Но това деяние е незаконно, неморално и е прието, че се извършва само от лошите. Затова Земекис намира друго решение - по-лесно, по-приемливо, по-атрактивно, но най-важното - безнаказано: В началото на филма в новинарска емисия говорител информира, че либийски терористи са откраднали малко количество плутоний от едно хранилище. Те го предоставят на др. Браун, за да им направи атомна бомба. Той ги измамва и им дава безопасна бомба, пълна с отпадъци. Когато либийците откриват изамата, го застрелват. Марти, който става свидетел на убийството едва се спасява.
Чрез това решение Земекис уцелва с един куршум няколко заека. Първо Браун не се принуждава да открадне плутоний, а го получава от либийци - с други думи Остави злодеите да свършат мъсната работа. Второ е показано как едно и също нещо в "различните" ръце се превръща в "унищожително" или "хуманно" тъй като Браун вместо бомба, която да навреди на цялото човечество произвежда научно откритие. Трето др. Браун иглежда като герои, който попречва на терористите, но и като жертва в името на доброто. А това се случва в страната, която и досега е единствената, използвала атомни бомби срещу цивилни и намира това за оправдано.
В Bright light big city (1988) се разказва за Джими Конуей (Майкъл фокс) – писател, живеещ в Ню Йорк и работещ в едно списание, където постоюнно получава критики от своя мениджър заради немарливост. Той страда след смъртта на майка си и раздялата с жена си, манекенката Аманда Уайт. Джими се отдава на алкохол и наркотици и прекарва нощи те в барове със своя приятел Тад (Кийфър Съдърленд). В един от баровете Тад запознава Джими сдве момичета. Едната го разпознава и го пита: „ Нали си приятел на Аманда Уайт?’, а той отогваря: „Не, бях й съпруг.” Тогава тад се намесва в разговора: „ Не сте ли чули за Аманда, тя беше в Париж и получи изстрел по време на престрелка между палестнски терористи и френската полиция. Тад отива някъде, а едното от момичетата пита Джак: „Вярно ли е това?”, а той отговаря: „Не, не е.”
В "Двойна комбина", Double team (1997) Джак Куин (Жан Клод жан Дам) е прочут агент в антитерористичния отдел на ЦРУ. От известните противници на Куин е Ставрос (Мики Рурк), опасен международен терорист. Той е наемник и предлага услугите си на всякакви правителства и организации срещу солидни суми. Агенцията се обръща към Маккуин, тъй като Ставрос се е активизирал. Искането е да бъде заловен жив, за да се получи информация за клиентите му, изто1ниците му на финансиране, маршрути зашото според агенцията Куин най-добре познава начина муна работа и мислене. Предполага се, че Ставрос ще бъде на уговорена среща в лунапарк след няколко дни. Куин със специален екип подготвя операцията. В лунапарка Ставрос се среща с 6 г. си дете. Затова Куин отказва да издаде заповед за стрелба. Но Ставрос се съмнява, че е следен и започва безразборна стрелба, резултат на което и синът му бива прострелян, а самият Куин е тежко ранен и изчезва за известно време. Терористът, който прехвърля отговорността са смъртта на сина си върху Куин отвлича бременната му жена. В изпратено послание, че ще убие жена му Ставрос иска Куин да се яви. След дълги гонтиби Куин спасява жена си и оттървава света от Ставрос. Къде са арабите тук? Последната възложена на Куин задача преди да се оттегли е да върне камион с откраднати атомни материали от американска база в Хърватска, подготвян за продажба на Ирак от Ставрос.
Докато Куин и екипът му наблюдават лунапарка две мюсюлманки, облечени в черно влизат вътре. Един от колегите иска да бъдат наблюдавани защото изглеждат подозрителни. Присъствието им там и очакването на Ставрос създава косвена връзка между тероризъм и ислям.
На трето място в разговора между Куин и колегите му, които разглеждат видеоматериали за различнии терористични атентати в последно време и особено последен атентат в Барселона, в който няма групировка, поела отговорността, но носи печатът на Ставрос, един колега казва: "Трябва да разберем кой му е платил." А друг отговаря: "Напоследък алжирците показват мускули."
В "Чакала", Jackal (1997) Студената война приключи, а руската и американската полиция работят заедно против организираната престъпност и тероризма. В съвместна операция в Москва, водена от руската страна от полк. Валентина Козлова ии от американска от заместника във ФБР Картът Престън руската полиция щурмува нощен бар, за да арестува опасен престъпник на име Кадси Мурад, обвинен в убийството на руски офицер от полицията. Мурад е убит по време на операцията. Брат му Тарик решава да отмъсти и наема известен наемен убиец с прякор Чакала (Брус Уилис), за да ликвидира самия директор на ФБР. Службите САЩ не разполагат с данни или снимки за Чакала. Полк. Козлова ги информира, че КГБ е работило преди с него чрез посредници и че в архивите е намерила имената на 6-ма души, които са го виждали. 4-ма са вече мъртви, а от останалите двама единият е Либия, а другият – жена, бивш член на Баската сепаратистка организация, е в САЩ. ФБР не знаят къде живее тя и затова се обръщат за помощ към Деклан Малкуин (Ричърд Гиър), който е бивш член на ИРА и бивш любовник на издирваната, а в момента и излежава присъда в американски затвор. Заестникът на ФБР Престън го посещава в затвора и му казва: „ Знам, че Чакала те е извозил в оръжейната сделка с Либия.”
В "Код Меркурий", Mercury rising (1998) се разкзава за Саймън Линч, 11 годишно дете аутист, което успява да дешифрира свръхсекретен код с данни и имена за всички чуждестранни агенти, работещи за ЦРУ под прикритие в чужбина. Един от тях е Рашид Халаби, както казва отговорния за този код подполковник в Нац. Агенция за Сигурност Никълъс Кудроу (Алек Болдуин), който се гордее, че този скъпоструващ код е неразбиваем. Рашид е иракчанин, роден в САЩ и е внедрен в армията на Саддам Хюсеин със задача да подготви свалянето му от власт. Когато разбира, че едно малко дете е успяло да разчете кода и за да не провали своята политическа кариера, Кудроу решава да го ликвидира. За целта изпраща наемен убиец. Агентът във ФБР Арт Джефрийз (Брус Уилис) се намесва, за да спаси Саймън. Пред Джефрийз Кудроу оправдава решението за убийството на детето с това, че се илзгат на риск стотици животи като този на Рашид Халаби (изрично подчертан – б.а.). Въпросът е защо акцентът е точно върху Халаби, въпреки, че службите имат хиляди агенти под прикритие по света (Китай, Корея, Русия и т.н.) и въпреки, че изричното споменаване на едно или друго име е без значение от гледна точка на драматургията. Причината е да се внуши чувство на омраза към този иракчанин, въпреки, че той не се появява на екрана защото подсъзнантелно се задава следния въпрос: „ Не е ли жалко, че заради този арабин трябва да бъде убито невинно дете?” Изпратеният наемен убиец е бивш комадос, но носи фалшиво име - на убит в Бейрут през 82 г. Войник. Въпросът е отново – защо е споменат точно Бейрут?
"Вътрешен човек", The Insider (1999) разказва за Джефри Уайгент (Ръсел Кроу), който е висш чиновник в една от големитетютюневи компании в САЩ. Той открива, че компанията укрива от обществото информация относно дейвителните вреди от цигарите, които произвежда. За да направи достояние тази информация, той се свързва с Лолуел Бергман (Ал пачино), продуцент на известното американско предване 60 минути. Филмът разказва за яростната битката, водена от компанията срещу телевизионната мрежа СБС. Но филмът започва в един от старите разрушени квартали на Бейрут, където брадясал мъж кара Мерцедес, а на задната седалка се вози човек с качулка на главата (Бергман). Колата се движи бързо в тесните улици, а зад нея се движи джип с монтирана картечница. Навсякъде по стените има големи снимки на иранския лидер аятолах Хомейни, и разпръснати въоръжени мъже по улиците, надписи по стените, барикади. Колата спира пред една къща, а брадясалият мъж сваля Бергман като го вкарва в стая, поставя го да седне на стол и му маха качулката. Пред него се изправя Шейх Фадлалла, лидер на групировката Хизбулла. След като му предлага кафе шейхът пита: „Моля кажете ми защо трябва да се съглася да дам интервю пред една ционистка медия?”. Бергман отговаря: „Защото мисля, че Хизбулла има тенденция да се превърне в политическа партия, затова е важно какво мислят за вас в Америка. Вие в момента нямате добра репутация и затова мисля, че е добре да дадете това интервю.” Шейхът се съгласява в Ливан да пристигне и водещият н предаването. Шефът на охраната на шейха (грозен, дебел, брадсал и говорещ смешно и нервно) възразява, че водещият е прекалено близо до шейха и иска той да се отдалечи, но водещият отказва, след което става скандал. Бергман се намесва и успокоява нещата, за да започне интревюто с първия въпрос: „Терорист ли си?” Шейхът отговаря: „Аз съм слугата на Аллах?”. „Така ли, а? Слуга на Аллах?” – подигравателно пита водещият. Филмът както пише в началото, е направен по действителен случай и е базиран на интервюта, излъчени в предаването 60 минути. С първата сцена режисьора цели да покаже колко продуцентът е опитен и напорист. Но защо е избрано точно това интервю с лидера на Хизбулла въпреки, че в дългогдишната си кариера Бергман е организирал интервюта с десетки известни и интересни личности в и извън САЩ? Първо за да се затвърди мита за заплахата от ислямския фундаментализъм, второ в истинското интервю има въпроси и сигурно има и отговори, които изразяват позицията на двете страни, както и такива, отговарящи на отправените от Уолъс обвинения, но във филма е показан фрагмент от разговора, в който журналистът казва: „В САЩ мислят, че като лидер на ислямски фундаменталисти вие сте отговорен за атентатът над нашето послоство”....но не се дава възможност на зрителите да чуят отогвора. След тази фраза действието се премества в САЩ при тютюневия бранш.
В "Пехотинецът", The Marine (2006) Джон Трийтън (Джон Сена) току що се е уволнил от казармата и започва цивилен живот. За разлика от жена си Кейт той не харесва следвоенния жовот и не може да се адаптира. Започв работа като охранител, но е уволнен първия ден заради побой с клиент. Той решава да замине с жена си на море. По пътя пред бензиностанция тя е отвлечена от престъпна група, търсена от полицията. Действието се развива как той гони бандата и спасява жена си. Трийтън е представен като добър съпруг, романтик и обичан от околните. В същото време с лошите той е безкомпромисен и смел, готов да пожертва себе си заради близките си. За да докажат това съсздателите на филма започват лентата със сцена в Ирак. Там действието се развива в една от щабквартирите на Ал Кайда където група терористи измъчват трима американски войници. Един от терористите чте на арабски пред камерата: „Убиват нашите деца и източват нашите богатства.” А другият крещи: „Аллаху акбар”, размахвайки сабя, готов да отсече главите на войниците. Но в точния момент Трийтън се намесва и спасява войниците.
В лентата "Следващият", The next (2007) Крис Джонсън (Никълъс Кейдж) работи като илюзионист в казино в Лас Вегас. Но той притежава свръхемоционална сила, която му позволява да вижда събития в бъдещето. ФБР разполага с информация, че международна терористична организация планира атака с атомно оръжие, която ще причини смъртта на милиони в ЛА. Но службите не разполагат с достатъчно данни за местоположението и датата на атаката. Агент Кали Ферес (Джулиан Мур) на САЩ атомното оръжие. Те са от различни националности. Някои от тях говорят а френски, други са китайци, но са ръководени от двама с близкоизточни черти (пакистанци?) без да е спомената националността им изрично.
"Трансформърс", Transformers (2007) разказва за американска военна база, намираща се в държавата от персийския залив Катар. Базата е подложена на унищожителна атака от неизвестен враг (в последствие се разбира, че са извънземни машини), който успява да проникне в националната комуникационна система на американската армия и да я блокира. Пентагонът събира десетки младежи с талант в областта на интренет технологиите, за да разберат източника на атаката. Едно от момчетата казва, че източникът е от Иран. Друг му отговаря: „Стига бе, това е прекалено умно за иранските учени.” Първо подценяването на Иран и показването му като заплаха и противник е част от психологическата война, която се води в момента срещу него в подготовката на общественото мнение за евентуален удар срещу държавата поради ядрената програма. Второ се подценяват иранските научни и технологични възможности, въпреки че иранските учени, независимо от западното научно ембарго се развиват в различни сфери, разчитайки на национални кадри, а иранските хакери са като всички други хакери по света - наскоро хакнаха социалната мрежа Twitter. По време на атаката един войник се обажда на местната катарска телекомуникационна компания и иска да бъде свързан с Пентагона. Операторът през цялото време на разговора рови в носа си и отговаря безразлично и тъпоумно. Катар, която е една малка държава по площ и по население, но богата на ресурси, е известна с архитетурата си и развитата си инфраструктура, но във филма не изглежда нищо повече от няколко средновековни къщурки с измислена архитектура в пустинята.
В първата част от 'Завръщане в бъдещето", Back to the future (1985) тинейджърът Марти Макфлий живее с родителите си в Калифорния като те преживяват трудности в семейните си взаимоотношения. Марти има чудат приятел, ученият Еммед Браун, който работи върху създаването на машина на времето, захранвана от атомна енергия. Благодарение на тази машина Марти пътува към миналото и по-точно в 50-те г. на 20 в. В новия си живот той вижда как неговите родители са се запознали като млади и се опитва да се намеси в техните взаимоотношения, за да предоврати бъдещите им проблеми. В края на филма той се връща в действителността и успява да помогне на родителите си да превъзмогнат противоречията си. Чрез това решение Земекис уцелва с един куршум няколко заека. Първо Браун не се принуждава да открадне плутоний, а го получава от либийци - с други думи Остави злодеите да свършат мъсната работа. Второ е показано как едно и също нещо в "различните" ръце се превръща в "унищожително" или "хуманно" тъй като Браун вместо бомба, която да навреди на цялото човечество произвежда научно откритие. Трето др. Браун иглежда като герои, който попречва на терористите, но и като жертва в името на доброто. А това се случва в страната, която и досега е единствената, използвала атомни бомби срещу цивилни и намира това за оправдано.
В Bright light big city (1988) се разказва за Джими Конуей (Майкъл фокс) – писател, живеещ в Ню Йорк и работещ в едно списание, където постоюнно получава критики от своя мениджър заради немарливост. Той страда след смъртта на майка си и раздялата с жена си, манекенката Аманда Уайт. Джими се отдава на алкохол и наркотици и прекарва нощи те в барове със своя приятел Тад (Кийфър Съдърленд). В един от баровете Тад запознава Джими сдве момичета. Едната го разпознава и го пита: „ Нали си приятел на Аманда Уайт?’, а той отогваря: „Не, бях й съпруг.” Тогава тад се намесва в разговора: „ Не сте ли чули за Аманда, тя беше в Париж и получи изстрел по време на престрелка между палестнски терористи и френската полиция. Тад отива някъде, а едното от момичетата пита Джак: „Вярно ли е това?”, а той отговаря: „Не, не е.”В "Двойна комбина", Double team (1997) Джак Куин (Жан Клод жан Дам) е прочут агент в антитерористичния отдел на ЦРУ. От известните противници на Куин е Ставрос (Мики Рурк), опасен международен терорист. Той е наемник и предлага услугите си на всякакви правителства и организации срещу солидни суми. Агенцията се обръща към Маккуин, тъй като Ставрос се е активизирал. Искането е да бъде заловен жив, за да се получи информация за клиентите му, изто1ниците му на финансиране, маршрути зашото според агенцията Куин най-добре познава начина муна работа и мислене. Предполага се, че Ставрос ще бъде на уговорена среща в лунапарк след няколко дни. Куин със специален екип подготвя операцията. В лунапарка Ставрос се среща с 6 г. си дете. Затова Куин отказва да издаде заповед за стрелба. Но Ставрос се съмнява, че е следен и започва безразборна стрелба, резултат на което и синът му бива прострелян, а самият Куин е тежко ранен и изчезва за известно време. Терористът, който прехвърля отговорността са смъртта на сина си върху Куин отвлича бременната му жена. В изпратено послание, че ще убие жена му Ставрос иска Куин да се яви. След дълги гонтиби Куин спасява жена си и оттървава света от Ставрос. Докато Куин и екипът му наблюдават лунапарка две мюсюлманки, облечени в черно влизат вътре. Един от колегите иска да бъдат наблюдавани защото изглеждат подозрителни. Присъствието им там и очакването на Ставрос създава косвена връзка между тероризъм и ислям.
На трето място в разговора между Куин и колегите му, които разглеждат видеоматериали за различнии терористични атентати в последно време и особено последен атентат в Барселона, в който няма групировка, поела отговорността, но носи печатът на Ставрос, един колега казва: "Трябва да разберем кой му е платил." А друг отговаря: "Напоследък алжирците показват мускули."
В "Чакала", Jackal (1997) Студената война приключи, а руската и американската полиция работят заедно против организираната престъпност и тероризма. В съвместна операция в Москва, водена от руската страна от полк. Валентина Козлова ии от американска от заместника във ФБР Картът Престън руската полиция щурмува нощен бар, за да арестува опасен престъпник на име Кадси Мурад, обвинен в убийството на руски офицер от полицията. Мурад е убит по време на операцията. Брат му Тарик решава да отмъсти и наема известен наемен убиец с прякор Чакала (Брус Уилис), за да ликвидира самия директор на ФБР. Службите САЩ не разполагат с данни или снимки за Чакала. Полк. Козлова ги информира, че КГБ е работило преди с него чрез посредници и че в архивите е намерила имената на 6-ма души, които са го виждали. 4-ма са вече мъртви, а от останалите двама единият е Либия, а другият – жена, бивш член на Баската сепаратистка организация, е в САЩ. ФБР не знаят къде живее тя и затова се обръщат за помощ към Деклан Малкуин (Ричърд Гиър), който е бивш член на ИРА и бивш любовник на издирваната, а в момента и излежава присъда в американски затвор. Заестникът на ФБР Престън го посещава в затвора и му казва: „ Знам, че Чакала те е извозил в оръжейната сделка с Либия.”В "Код Меркурий", Mercury rising (1998) се разкзава за Саймън Линч, 11 годишно дете аутист, което успява да дешифрира свръхсекретен код с данни и имена за всички чуждестранни агенти, работещи за ЦРУ под прикритие в чужбина. Един от тях е Рашид Халаби, както казва отговорния за този код подполковник в Нац. Агенция за Сигурност Никълъс Кудроу (Алек Болдуин), който се гордее, че този скъпоструващ код е неразбиваем. Рашид е иракчанин, роден в САЩ и е внедрен в армията на Саддам Хюсеин със задача да подготви свалянето му от власт. Когато разбира, че едно малко дете е успяло да разчете кода и за да не провали своята политическа кариера, Кудроу решава да го ликвидира. За целта изпраща наемен убиец. Агентът във ФБР Арт Джефрийз (Брус Уилис) се намесва, за да спаси Саймън. Пред Джефрийз Кудроу оправдава решението за убийството на детето с това, че се илзгат на риск стотици животи като този на Рашид Халаби (изрично подчертан – б.а.). Въпросът е защо акцентът е точно върху Халаби, въпреки, че службите имат хиляди агенти под прикритие по света (Китай, Корея, Русия и т.н.) и въпреки, че изричното споменаване на едно или друго име е без значение от гледна точка на драматургията. Причината е да се внуши чувство на омраза към този иракчанин, въпреки, че той не се появява на екрана защото подсъзнантелно се задава следния въпрос: „ Не е ли жалко, че заради този арабин трябва да бъде убито невинно дете?” Изпратеният наемен убиец е бивш комадос, но носи фалшиво име - на убит в Бейрут през 82 г. Войник. Въпросът е отново – защо е споменат точно Бейрут? "Вътрешен човек", The Insider (1999) разказва за Джефри Уайгент (Ръсел Кроу), който е висш чиновник в една от големитетютюневи компании в САЩ. Той открива, че компанията укрива от обществото информация относно дейвителните вреди от цигарите, които произвежда. За да направи достояние тази информация, той се свързва с Лолуел Бергман (Ал пачино), продуцент на известното американско предване 60 минути. Филмът разказва за яростната битката, водена от компанията срещу телевизионната мрежа СБС. Но филмът започва в един от старите разрушени квартали на Бейрут, където брадясал мъж кара Мерцедес, а на задната седалка се вози човек с качулка на главата (Бергман). Колата се движи бързо в тесните улици, а зад нея се движи джип с монтирана картечница. Навсякъде по стените има големи снимки на иранския лидер аятолах Хомейни, и разпръснати въоръжени мъже по улиците, надписи по стените, барикади. Колата спира пред една къща, а брадясалият мъж сваля Бергман като го вкарва в стая, поставя го да седне на стол и му маха качулката. Пред него се изправя Шейх Фадлалла, лидер на групировката Хизбулла. След като му предлага кафе шейхът пита: „Моля кажете ми защо трябва да се съглася да дам интервю пред една ционистка медия?”. Бергман отговаря: „Защото мисля, че Хизбулла има тенденция да се превърне в политическа партия, затова е важно какво мислят за вас в Америка. Вие в момента нямате добра репутация и затова мисля, че е добре да дадете това интервю.” Шейхът се съгласява в Ливан да пристигне и водещият н предаването. Шефът на охраната на шейха (грозен, дебел, брадсал и говорещ смешно и нервно) възразява, че водещият е прекалено близо до шейха и иска той да се отдалечи, но водещият отказва, след което става скандал. Бергман се намесва и успокоява нещата, за да започне интревюто с първия въпрос: „Терорист ли си?” Шейхът отговаря: „Аз съм слугата на Аллах?”. „Така ли, а? Слуга на Аллах?” – подигравателно пита водещият. Филмът както пише в началото, е направен по действителен случай и е базиран на интервюта, излъчени в предаването 60 минути. С първата сцена режисьора цели да покаже колко продуцентът е опитен и напорист. Но защо е избрано точно това интервю с лидера на Хизбулла въпреки, че в дългогдишната си кариера Бергман е организирал интервюта с десетки известни и интересни личности в и извън САЩ? Първо за да се затвърди мита за заплахата от ислямския фундаментализъм, второ в истинското интервю има въпроси и сигурно има и отговори, които изразяват позицията на двете страни, както и такива, отговарящи на отправените от Уолъс обвинения, но във филма е показан фрагмент от разговора, в който журналистът казва: „В САЩ мислят, че като лидер на ислямски фундаменталисти вие сте отговорен за атентатът над нашето послоство”....но не се дава възможност на зрителите да чуят отогвора. След тази фраза действието се премества в САЩ при тютюневия бранш.В "Пехотинецът", The Marine (2006) Джон Трийтън (Джон Сена) току що се е уволнил от казармата и започва цивилен живот. За разлика от жена си Кейт той не харесва следвоенния жовот и не може да се адаптира. Започв работа като охранител, но е уволнен първия ден заради побой с клиент. Той решава да замине с жена си на море. По пътя пред бензиностанция тя е отвлечена от престъпна група, търсена от полицията. Действието се развива как той гони бандата и спасява жена си. Трийтън е представен като добър съпруг, романтик и обичан от околните. В същото време с лошите той е безкомпромисен и смел, готов да пожертва себе си заради близките си. За да докажат това съсздателите на филма започват лентата със сцена в Ирак. Там действието се развива в една от щабквартирите на Ал Кайда където група терористи измъчват трима американски войници. Един от терористите чте на арабски пред камерата: „Убиват нашите деца и източват нашите богатства.” А другият крещи: „Аллаху акбар”, размахвайки сабя, готов да отсече главите на войниците. Но в точния момент Трийтън се намесва и спасява войниците.
В лентата "Следващият", The next (2007) Крис Джонсън (Никълъс Кейдж) работи като илюзионист в казино в Лас Вегас. Но той притежава свръхемоционална сила, която му позволява да вижда събития в бъдещето. ФБР разполага с информация, че международна терористична организация планира атака с атомно оръжие, която ще причини смъртта на милиони в ЛА. Но службите не разполагат с достатъчно данни за местоположението и датата на атаката. Агент Кали Ферес (Джулиан Мур) на САЩ атомното оръжие. Те са от различни националности. Някои от тях говорят а френски, други са китайци, но са ръководени от двама с близкоизточни черти (пакистанци?) без да е спомената националността им изрично. "Трансформърс", Transformers (2007) разказва за американска военна база, намираща се в държавата от персийския залив Катар. Базата е подложена на унищожителна атака от неизвестен враг (в последствие се разбира, че са извънземни машини), който успява да проникне в националната комуникационна система на американската армия и да я блокира. Пентагонът събира десетки младежи с талант в областта на интренет технологиите, за да разберат източника на атаката. Едно от момчетата казва, че източникът е от Иран. Друг му отговаря: „Стига бе, това е прекалено умно за иранските учени.” Първо подценяването на Иран и показването му като заплаха и противник е част от психологическата война, която се води в момента срещу него в подготовката на общественото мнение за евентуален удар срещу държавата поради ядрената програма. Второ се подценяват иранските научни и технологични възможности, въпреки че иранските учени, независимо от западното научно ембарго се развиват в различни сфери, разчитайки на национални кадри, а иранските хакери са като всички други хакери по света - наскоро хакнаха социалната мрежа Twitter. По време на атаката един войник се обажда на местната катарска телекомуникационна компания и иска да бъде свързан с Пентагона. Операторът през цялото време на разговора рови в носа си и отговаря безразлично и тъпоумно. Катар, която е една малка държава по площ и по население, но богата на ресурси, е известна с архитетурата си и развитата си инфраструктура, но във филма не изглежда нищо повече от няколко средновековни къщурки с измислена архитектура в пустинята.понеделник, 12 април 2010 г.
Човек отвътре
Човек отвътре, Inside man (2006)
режисьор: Спайк Лий
Жанр: Крими, Драма, Трилър
В ролите: Клив Оуен, Дензъл Уошингтън, Джуди Фостър, Уилиям Дефо и др.
Във филма група младежи с еврейски произход, ръководени от Долтън Ръсел (Клив Оуен) организират нестандартен обир на банка в Ню Йорк. Целта са секретни домументи от сейфа на Артър Кейс (Кристофър Плъмър) американски бизнесмен, собсвеник на въпросната банка. Чрез този докумен младежите искат да докажат, че Кейс е сътрудничил с немците през ВСВ и е натрупал голямо състояние за сметка на бедни евреи, страдали от нацисткия режим. Банката Кейс е открил с това богаство. Маскираните крадци взимат чиновници и клиенти на банката за заложници и ги карат да се облекат със същите дрехи като тях, за да не може полицията да разпознае извършителите когато се смесят с тъплата. Кейс, който се страхува да не бъде разкрит се обръща към една агентка на недвижими имоти – Мадлин Уайт (Джуди Фостър), стриктна и влиятелна. Целта е срещу голяма сума пари тя да води преговори с крадците и да получи сейфа му преди те да го отворят. Уайт не успява. Крадците манипулират полицията и се разпръсват, а в края на филма успяват да вземат търсения документ, докато Кейс е подведен под съдебна отговорност.
Лентата представя младежите като умни, забавни и знаещи какво искат. Стилът им на обир печели симпаттите на зрителите, особено че се извършва без насилие, жертви или кръв защото оръжията се оказват играчки и те оставят парите от сейфовете на другите клиенти на банката освен диамантите и документа от сейфа на Кийс. Всичко това е за да не бъдат сметнати за терористична или криминална групировка, а като последователи на справедливата кауза за издриването на хора, подпомагали нацистите и причинили смъртта на милиони евреи. Това е справедливо искане, но въпросът е трябва ли гневът на зрителя или евентуалното му осъждане на подобно незаконно действие на младежите да бъде отклонен чрез насочването му към арабите? Или с други думи за да бъде изчистено името на един етнос или религия трябва ли друг етнос да бъде очернен?
Във филма няма арабски герои, но въпреки тяхното отсъствие арабите са вмъкнати подмолно и уж случайно на няколко места по начини, чрез които да събудят у зрителите болезнени спомени и да затвърдят омразата и страха.
На стената до банката е написан графит „Никога няма да забравим” (кой и какво направи- б.а.), разпорстранен след 11 септември. До надписа има снимка на Статуята на Свободата. Освен това Ръсел, водача на крадицте иска от полицията да му се осигури самолет , а полицейски офицер Дариус (Уилиям дефо) коментира искането пред дет. Фрейзър (Дензъл Вашинтон) по следния начин: „Какво мисли този глупак, че ще му осигурим самолет?’, а Фрейзър отговаря: „Той не е глупак.” Дариус казва: „Тука може да се повтори клането със спортистите в Мюнхен”, замълчявайки за секунда. И за да се изостри вниманието на зрителите пита: ”Кого обвиниха тогава? Една палестинска групировка извърши атака в олимпийското село в Мюнхен, в резултат на която бяха убити 11 израелски спортисти.” Защо точно тази случка от палестино-израелския конфликт е селектирана? Защото трябва да се очерни борбата на палестинците за правото им на свободна държава и показването им само като терористи, а не и като жертви? Като се има предвид, че трагедиите на палестинцитев резултат на окупацията са известни от години на света. А не само милиони бежанци, разпръснати по целия свят доказват това, но и десетките неизпълнени резолюции на ООН в полза на палестинците и рапорти тена международни правозащитни организации.
В друга сцена разговарят няколко заложници, а единият се чуди: „Дали тези (обриджиите-б.а.) са терористи?” Тогава един от обирджиите, внедрен тайно сред заложниците казва: „Не, те са крадци, а не терористи.” Трети човек се намесва: „Ти откъде знаеш, може да са от Ал Кайда, да не си от Мосад?” Създателите на филма настоятелно подчертават и насаждат представата, че тези хора не са терористи, въпреки, че вземането на заложници с политически цели се смята за терористичен акт и отвличат вниманието на зрителите чрез споменаването на Ал Кайда. Това означава ли, че ако други хора извършват този обир по същия начин, няма да бъдат смятани за криминални елементи и предвид политическата цел дори за терористи? Предствете си ако крадците са араби как би се развило действието.
Докато се опитва да реши проблема със сейфа в банката агентката на недвижими имоти Уайт се среща с един арабски богаташ от фамилията Бен ладен, за да му уреди имотна сделка. Целта на тази сцена е свързването на вчерашните злодеи (нацисти, от които е Кейс), които са тероризирали света и днешните нарочени злодеи (араби и мюсюлмани). Все е едно арабите са продължители на нацисткото зло. Тази връзка се повтаря и в други филми. Човек отвътре
Човек отвътре, Inside man (2006)
режисьор: Спайк Лий
Жанр: Крими, Драма, Трилър
В ролите: Клив Оуен, Дензъл Уошингтън, Джуди Фостър, Уилиям Дефо и др.
Във филма група младежи с еврейски произход, ръководени от Долтън Ръсел (Клив Оуен) организират нестандартен обир на банка в Ню Йорк. Целта са секретни домументи от сейфа на Артър Кейс (Кристофър Плъмър) американски бизнесмен, собсвеник на въпросната банка. Чрез този докумен младежите искат да докажат, че Кейс е сътрудничил с немците през ВСВ и е натрупал голямо състояние за сметка на бедни евреи, страдали от нацисткия режим. Банката Кейс е открил с това богаство. Маскираните крадци взимат чиновници и клиенти на банката за заложници и ги карат да се облекат със същите дрехи като тях, за да не може полицията да разпознае извършителите когато се смесят с тъплата. Кейс, който се страхува да не бъде разкрит се обръща към една агентка на недвижими имоти – Мадлин Уайт (Джуди Фостър), стриктна и влиятелна. Целта е срещу голяма сума пари тя да води преговори с крадците и да получи сейфа му преди те да го отворят. Уайт не успява. Крадците манипулират полицията и се разпръсват, а в края на филма успяват да вземат търсения документ, докато Кейс е подведен под съдебна отговорност.
Лентата представя младежите като умни, забавни и знаещи какво искат. Стилът им на обир печели симпаттите на зрителите, особено че се извършва без насилие, жертви или кръв защото оръжията се оказват играчки и те оставят парите от сейфовете на другите клиенти на банката освен диамантите и документа от сейфа на Кийс. Всичко това е за да не бъдат сметнати за терористична или криминална групировка, а като последователи на справедливата кауза за издриването на хора, подпомагали нацистите и причинили смъртта на милиони евреи. Това е справедливо искане, но въпросът е трябва ли гневът на зрителя или евентуалното му осъждане на подобно незаконно действие на младежите да бъде отклонен чрез насочването му към арабите? Или с други думи за да бъде изчистено името на един етнос или религия трябва ли друг етнос да бъде очернен?
Във филма няма арабски герои, но въпреки тяхното отсъствие арабите са вмъкнати подмолно и уж случайно на няколко места по начини, чрез които да събудят у зрителите болезнени спомени и да затвърдят омразата и страха.
На стената до банката е написан графит „Никога няма да забравим” (кой и какво направи- б.а.), разпорстранен след 11 септември. До надписа има снимка на Статуята на Свободата. Освен това Ръсел, водача на крадицте иска от полицията да му се осигури самолет , а полицейски офицер Дариус (Уилиям дефо) коментира искането пред дет. Фрейзър (Дензъл Вашинтон) по следния начин: „Какво мисли този глупак, че ще му осигурим самолет?’, а Фрейзър отговаря: „Той не е глупак.” Дариус казва: „Тука може да се повтори клането със спортистите в Мюнхен”, замълчявайки за секунда. И за да се изостри вниманието на зрителите пита: ”Кого обвиниха тогава? Една палестинска групировка извърши атака в олимпийското село в Мюнхен, в резултат на която бяха убити 11 израелски спортисти.” Защо точно тази случка от палестино-израелския конфликт е селектирана? Защото трябва да се очерни борбата на палестинците за правото им на свободна държава и показването им само като терористи, а не и като жертви? Като се има предвид, че трагедиите на палестинцитев резултат на окупацията са известни от години на света. А не само милиони бежанци, разпръснати по целия свят доказват това, но и десетките неизпълнени резолюции на ООН в полза на палестинците и рапорти тена международни правозащитни организации.
В друга сцена разговарят няколко заложници, а единият се чуди: „Дали тези (обриджиите-б.а.) са терористи?” Тогава един от обирджиите, внедрен тайно сред заложниците казва: „Не, те са крадци, а не терористи.” Трети човек се намесва: „Ти откъде знаеш, може да са от Ал Кайда, да не си от Мосад?” Създателите на филма настоятелно подчертават и насаждат представата, че тези хора не са терористи, въпреки, че вземането на заложници с политически цели се смята за терористичен акт и отвличат вниманието на зрителите чрез споменаването на Ал Кайда. Това означава ли, че ако други хора извършват този обир по същия начин, няма да бъдат смятани за криминални елементи и предвид политическата цел дори за терористи? Предствете си ако крадците са араби как би се развило действието. Докато се опитва да реши проблема със сейфа в банката агентката на недвижими имоти Уайт се среща с един арабски богаташ от фамилията Бен ладен, за да му уреди имотна сделка. Целта на тази сцена е свързването на вчерашните злодеи (нацисти, от които е Кейс), които са тероризирали света и днешните нарочени злодеи (араби и мюсюлмани). Все е едно арабите са продължители на нацисткото зло. Тази връзка се повтаря и в други филми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)