неделя, 30 май 2010 г.
вторник, 18 май 2010 г.
Лекция пред студенти в НБУ;
Днес с любезното съдействие на Мариян Карагьозов и г-жа Неделя Китаева, преподавател по специалност Ориенталистика от 14.30 ч. в зала 111 на ІІ корпус на Нов български университет ще се проведе публичната лекция със заглавието 100 години стереотипи.
1. Значението на стереотипите.
2. Лошите на екрана се променят периодично.
3. Представяне на краткия филм Планетата на арабите
4. Списък с филмите в цикъл Лесната омраза.
5. Резюме на 12 филма от цикъла.
6. Някои основни стереотипи за мюсюлманите.
7. Заключение.
След изложението ще има дискусия.
Заповядайте.
Лекция пред студенти в НБУ;
Днес с любезното съдействие на Мариян Карагьозов и г-жа Неделя Китаева, преподавател по специалност Ориенталистика от 14.30 ч. в зала 111 на ІІ корпус на Нов български университет ще се проведе публичната лекция със заглавието 100 години стереотипи.
1. Значението на стереотипите.
2. Лошите на екрана се променят периодично.
3. Представяне на краткия филм Планетата на арабите
4. Списък с филмите в цикъл Лесната омраза.
5. Резюме на 12 филма от цикъла.
6. Някои основни стереотипи за мюсюлманите.
7. Заключение.
След изложението ще има дискусия.
Заповядайте.
вторник, 27 април 2010 г.
"За" и "против" турските сериали
На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.
Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Мнения от публиката - част;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.
Мнения от публиката - част;- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.
- за Бога хора, не гледайте сериали;- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
"За" и "против" турските сериали
На 26 април в Центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе дискусия на тема "За" и "против" турските сериали. Дискусията е вдъхновена от множеството излъчвани по национални медии турски сериали и най-вече от разминаването между негативното отношение към новоните на турски език и почти безрезервното приемане на турските сериали.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Всички гледат тези сериали; между роднините има почит и уважение; има традиции, по-стабилен живот, хората се идентифицират с героите.
Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Мнения от публиката - част;
- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
Дискусията започна с радиозапис на анкета, проведена в гр. Смолян. В него се чуха отговорите:Първият участник Милена Якимова, социолог, автор на изследване, проведено сред ученици в горния курс. Според резултатите младежите намират, че в сериалите се говори за ценности и почит. Критките са основно за това, че са сериали, а не че са турски сериали и че сериалите по принцип са предназначени за масова консумация, а младежите се определят като high класа. Въпреки това мнозина познават фабулата на отделните сериали и героите.
Александър Михайлов, редактор на радиопредаване изложи тезата, че ако някой не желае да гледа турски сериали може да смени канала, има безборй кабелни телевизии. Сериалите се излъчват защото за тях има търсене, следователно и предлагане. Художествената стойност на тези сериали е много по-голяма отколкото на "чалга" културата, битуваща в България през последните 20 г.
Калоян Методиев, политолог, засегна политическите аспекти на производството на турски сериали и изнасянето им зад граница. Според него Турция има имперски интереси и се стреми към хегемония. В идването на власт на умереносилямистки партии авторът вижда заплаха за света и БГ в частност. Според него сериалите не отразяват реалността, свързана с мизерия, бедност, ориенталщина, разлика в хигиенната, разбирана по друг начин от нашата?!
Веселин Босаков, също социолог, представи тезата, че трябва да се прави разлика между търпимост и толерантност, като първата е свързана с принудата, а втората е личен избор и че ако отпадне принудата в България е възможно да се разрази агресия защото българинът е търпим, а не толерантен. Освен това в сериалите има близки до нашите битовизми, което улеснява идентификацията с героите.
Кристина Владимирова, репортер и автор на магистърска теза за турските сериали направи разграничение между латиноамериканските сериали, насочени главно към жените (това са основните образи в тях) и турските, насочени към семейството като общност.
Мнения от публиката - част;- относно ролята на жената - сериалите не представят една модерна жена с модерни отношения. Както латиноамериканските са повлияли за развращаване така и тези могат да повлияят на ограничаването на жената.
- за Бога хора, не гледайте сериали;- имам в къщи хладилник Беко, какво да го правя ( в см. да го хвърля ли зашото е турски)?
- разликата в съотношението между хората, гледащи турски сериали и Биг Брадър е 2 млн. към 800 хил. което доказва кое е по-ценно - моралът или простащината.
- за първи път имаме сапунки в праймтайма. Нямаше да са проблем ако не бяха орудие на турската политика.
- най-успешният сериал в БГ Дом за нашите деца все още е много гледан, значи на хората им харесва да гледат неща, свързани с взаомоотношенията в семейството и поколенията.
- Дори когато има криза, в сералите се опитват да я решат колективно, запазвайки семейстовото.
Заключителни думи:
- Ако човек има изградена култура и критично отношение няма как да се повлияе - Михайлов.
- Проблемът не е в турските сериали, а в нас - Босаков.
- На предствянето на българска фолклорна група в Сирия публиката става на крака. В смисъл България има с какво да се гордее и трябва да го изнася навън, а българите трябва да надскочат комплексите си, за да се отворят и за други култури без това да значи непременно да забравят историята - Хлайф.
понеделник, 26 април 2010 г.
"За" и "против" турските сериали - позиция на автора.
По-долу публикувам в разшрен вариант вижданията на съавтора на този блог, който също участва в дискусията, Нидал Хлайф:
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
Преди около 15 г. Бяхме свидетели на наплив от мексикански сериали по българските телевизионни канали. Те се радваха на голям успех и висок рейтинг, а актьорите бяха посрещани като звезди. Тези сериали бяха на мода и по целия свят, но вълната им отминава. Днес сме свидетели на нова вълна сериали – турските. Според сп. Хюрриет от 15 септември 2008 г. Броят на държавите, в които се излъчват турски сериали е достигнал 22, най-много в Източна Европа, арабските страни, Бразилия и Иран. Вероятно и тази вълна ще отмине въпреки големия успех и гледаемост. Но за разлика от мексиканскте, турските сериали вдигнаха и все още вдигат голям шум сред противниците и поддръжниците си. Критиките към тези сериали нямат художествен характер, тоест не се обсъждат актьорската игра, операторската и режисьорската работа, декорите, саундтрака, дранатургията или костюмите, а са от политическо естество. С други думи тези сериали са критикувани защото са турски. И затова се появиха термините като „турцизация”, „ислямизация”, „ориенталщина”, „културна инвазия” като в тях се вижда заплаха за българската идентичност с мотивите, че българите са европейци и е по-естествено да гледат европейски продукции, а турците не са като нас (в см. Българите – б.а.), нито живеят като нас.
Зад тези политически критики стоят два фактора – исторически и съвременен. Историческият е свързан с болезнените спомени в българското съзнание в резултат на 500 годишното робство. Яаст от българите все още не успяват да загърбят миналото и да се освободят от историческата тежест без това непременно да означава, че са забравили историята. Тези хора продължават да виждат Турция като противник и заплаха и искат от другата част от българското обшество да сподели гледната им точкта тъй като това е централната теза в тяхната идеология. Освен това те лансират една представа за турция като за цивилизационно изостанала държава докато сериалите разрушават тези представи. Съвременният фактор е свързан с това, че Бг в момента е държава член на европейското семейство и всичко, което се случва в Европа намира отражение в България. От 11 септември 2001 до днес в Европа текат десетки срещи, дебати и форуми относно отношенията между исляма и запада, ислямофобията, интеграцията на мюсюлманите в Европа. Всеички се сещаме за кризи като карикатурите в дания, забраната на бурката във Франция и на минаретата в Швейцария, изказванията на някои европейски лидери срещу членството на турция в ЕС защото според тях ЕС е християнски клуб и Турция няма място там. Забелязва се бързо покачване на рейтинга на политческата сцена в Европа на крайнодесни партии, които предупреждават от ислямизация на Европа поради по-високата раждаемост на мюсюлманите. Тези партии с антислямските си лозунги успяват да привличат много гласоподаватели и всико това на фона на Световната финансова криза и високата безработица с обвинения към емигрантите, че отнемат работни места. Като е известно в периоди на криза винаги се търси виновник.
В турските сериали се наблюдава умишлено игнориране на ислямското присъствие в живота на турците и планирано подценяване на ислямските ценности. Напротив, забелязва се опит за потвърждаване на Турция като една светска прозападна държава. Причините са, че в Турция има силна чувсвтителност към показването на ролята на исляма в обществения и политически живот поради дългогдишното им изолиране от ЕС. Като че ли с този тип сериали те се опитват да излязат от кожата си. Но напоследък осъзнават, че дори да излязат голи по улиците, мъже и жени, и да произвеждат порнофилми вместо сериали в Еврпа ще продължават да ги възприемат като мюсюлмани. С тях ще стане както с Майкъл Джексън, който смени цвета на кожата си, но не можа да смени произхода си.
В сериалите има извънбрачни връзки, консумиранена алкохол, липсват забулени жени, на хора, практикуващи молитва, няма четене или слушане на Корана с изкл. По време на погребения, не се използват на ислямски мъдрости в разговора, нито се наблюдава призоваване на мюезин за молитва, толкова типично за мюсюлманските страни. В този смисъл сериалите не представляват опит за ислямизация.
В БГ противниците на турските сериали, особено хората с националистически нагласи ги използват като отдушнико чрез който да обсъждат политически проблеми, нямащи пряка връзка със сериалите като например новоните на турски език по национлна медия, платформата на ДПС и политическото й влияние. Губейки противник в лицето на Турция те губят и централната (не единствена) теза на своята идеология.
В политическите науки е известно, че всяка държава се стреми да упражнява влияние, да показва авторитет и да лансира своята култура по най-приемливия начин. За целта тя разчита на два вида сили. Първо твърдата сила, военната, която с изкл. на Ирак и Афганистан почти не се прилага. Втората – нежната, на която държавите разчитат – културната. Тя вкл. Филми, сериали, музика, литература. САЩ по времето на студената война е разчитала най-вече на нежната сила, за да се бори срещу комунизма . Чрез американските филми тя лансира американския живот и ценности. А Турция от 2006, когато започва да продава сериали в чужбина и постига изненадваща гледаемост започва да обръща по-голямоо внимание на сериалите си. Те представляват една голяма реклама за турската култура и туризъм. Превръщат се в посланик на Турция, чрез които тя влиза във всеки дом. В тях виждаме държавата като модерна, красива, светска, западно ориентирана.Но всяка държава има правото да представи себе си по най-добрия начин.
В аспекта на представянето на турските сериали в арабския свят е описана историческата причина за разрива между Турция и арабските държави. В продъкжение на 4 века арабския свят попада под тежката власт на Османската империя. Арабите са страдали във всички аспекти – икономически, социални, дори научни. Арабите и с тях османците осъзнават, че са изостанали едва когато Наполеон слиза на бреговете на Египет с модерно въоръжената си армия и научния си състав, успявайки бързо да превземе Египет. Арабите, възмутени от османците и търсят освобождение и независимост са въпреки, че оманците винаги са се оправдали, че ги управляват в името на исляма. В навечериео на ПСВ амглийският губернатор в Египет води кореспонденция с един религиозен водач от арабския полуостров , в която Магмаун призовава арабите да се разбунтуват срещу османците и да помагат на англичаните и французите да получат независимостта си след края на войната. Наистина арабите се разбунтуват и в края на войната Турция загубва властта над териториите с арабско население, но англ. и французите за съжаление не спазват обещаниято си и окупират почти целия арабски свят. Оттогава турците обвиняват арабите, че са ги предали, а взаимоотношенията между ар. свят и Турция са хлладни, почти враждебни. През тези години Турция води антиарабска и антиислямска външна политика и е една от първите държави, признали Израел. Тя изиграва ролята на полицай и защитникна западните интереси в района. Същата роля е играна от шаха на Иран преди да бъде свален от власт през 1979 г.
През 1923 г. Мустафа Кемал Ататюрк решава, че за да бъде една модрна напреднала държава Турция трябва да се обърне на 180 градуса на запад и да изкорени всякаква възка с исляма и Ориента. И ако се говори за религиозен фанатизъм мога да кажа, че Ататюрк изповядва един светски фанатизум защото секуларизмът оначава да се отдели намесата на религията от политическия живот, а той води яростна война срещу религията – разрушава много джамии, затваря религиозни училища, забранява носенето на хижаб, на мъжете забранява носенето на фес и ориенталски дрехи, сменя буквите от арабски на латински и оттогава ислямът в Турция се превръша в престъплнение. И за да докажат, че са светски държавните служители и чиновници пият показно алкохол, водят рзавратен живот, посещават барове и дискотеки, но не и джамии. Защото от 50-те г. На 20 в. До сега Турция се опитва да се присъедини яростно към Европа.
Върпосът е ако Турция беше останала предимно ислямска това щеше ли непременно да попречи на развитието й? Не е задължително тя да е изостанала само защото е ислямска. Такива примери са други ислямски държави - Дубай, Оман, Малайзия, Индонезия, а напоследък и Сирия и Ливан.
Турция в момента, отхвърляна от Европа разбира значението на връзките си с арабския свят. Сериалите са един добър начин за подобряване на отношенията, още повече че заедно със Сирия, един от двата най-големи производители в арабския свят на сериали, ще се кооперират нови ТВ продукции и ще има обмен на актьрски състав. Приемането на турските сериали, независимо от появилите се критики има две причини в арабския свят - че властващите предпочитат да се гледат сериали вместо да се ислямизират младите и второ като средство да се противостои на един от играчите в района Иран чрез засилването на връзките с Турция.
По отношение на въпроса заплаха ли са турските сериали за България авторът смята, че ако българите имат повече самочувствие и произвеждат повече родни сериали няма да е пречка да гледат и чужди. Българскота кинематография и в частност телевизионните сериали са в дълбока криза не предимноо икономически, а духовно и професионално, все още няма традиции в произвеждането на сериали, слабост е драматургията, а актьорите театралничат прекалено много поради естеството им на работа в театрите.
Абонамент за:
Коментари (Atom)