Лекция в катедрата по арабистика

На 29 март 2010 г. в катедрата по Арабистика към СУ "Св. Климент Охридски" пред студенти от различни курсове се изнесе лекция на тема:

"100 години стереотипи - от грозния шейх до ислямския терорист"

със следното съдържание:

1. Значението на стереотипа.

2. Лошите на екрана се променят периодчно.

3. Основните стереотипи (за мюсюлманите - б.а).

4. Стереотипите след 11 септември.

5. Има ли надежда за промяна?

Благодарим нa студентите за проявения интерес, както и на преподавателите от катедра Арабистика доц. Галина Евстатиева и г-жа Мая Ценова за любезното съдействие!

Лекция в катедрата по арабистика

На 29 март 2010 г. в катедрата по Арабистика към СУ "Св. Климент Охридски" пред студенти от различни курсове се изнесе лекция на тема:

"100 години стереотипи - от грозния шейх до ислямския терорист"

със следното съдържание:

1. Значението на стереотипа.

2. Лошите на екрана се променят периодчно.

3. Основните стереотипи (за мюсюлманите - б.а).

4. Стереотипите след 11 септември.

5. Има ли надежда за промяна?

Благодарим нa студентите за проявения интерес, както и на преподавателите от катедра Арабистика доц. Галина Евстатиева и г-жа Мая Ценова за любезното съдействие!

Беднякът милионер

Филмът "Беднякът милионер", Slumdog millionare (2008) е познат на повече от половината свят. Първо заради трогателната история, която се разказва в него, а именно за съдбата на двама братя от най-бедняшкия слой в Индия, чиято борба с живота протича в съвсем различни направления - докато единият става престъпник, другият работи като разносвач на чай и решава да участва предаването Стани богат. Второ заради Оскарите, които лентата спечели - за най – добър филм, най – добър режисьор, най – добър адаптиран сценарий, операторско майсторство, монтаж, оригинален саундтрак, тонрежисура.

     Главният герой Джамал е от мюсюлманско малцинство в Индия. Всъщност мюсюлманите в Индия са 3-тата най-многобройна общност в света, тоест 10 % от цялата световна мюсюлманска общност, което спрямо общия брой насаление за Индия все пак е малък мащаб.
     Героят успява да отговори на всички въпроси в играта, но бива заподозрян в мошеничество като  полицията го задържа. Как дете от улицата би могло да знае толкова много? Джамал е едновременно добър и наивен, вярва в любовта и въпреки перипетиите не се отказва от своята любима Латика. За разлика от традиционните индийски филми, в които действието се развива поне 3 часа и присъстват множество танци и песни, тук нещата са по-премерени.

     Джамал е един от малкото положителни мюсюлмански герои, макар във филма почти да не става въпрос за религия освен в началото когато Джамал и брат му са изобразени като гонени от официалната власт в Индия малцинство и в една от сцените, в които се извършва молитва.

      Оказва се обаче, че този положителен образ на мюсюлманин на екрана предизвика някои недоразумения сред определени среди. От една страна се твърди, че режисьорът използва прототипа на героя като анти индуски показвайки зверствата над мюсюлмани, други критици пък смятат, че ако главните герои бяха индуси нямаше да бъде възможно показването на определени сцени, а именно тези свързани с работата на Джамал като разносвач на чай и присмеха от страна на водещия към подобна работа, тъй като това би предизвикало бурни реакции сред бедната индуската общност.
     От друга страна против положителния образ на героя се изказва и  председателят на Европейския еврейски комитет Моше Кантор. За него този филм показва девалвация на ценностите на Холивуд. Кантор твърди, че Холивуд вече не е проеврейски. ""Списъкът на Шиндлер е [популярен филм] в края на миналия век", казва Кантор. "Кое е най-популярното кино днес? "Беднякът милионер", който се занимава с мюсюлмани. Това отразява факта, че ценностите в света са се променили. "
     Въпреки, че мнението на председателя не е задлъжително да е мнението на повечето евреи по света, то е показателно за едно основно нещо - а именно, че Холивуд е проеврейски и произраелски настроен и това се отразява в редица филми, в които главните или второстепенни герои не само са евреи, но и популяризират еврейската култура. Сещам се например за "Запознай се с нашите" и "Запознай ме с вашите". Два прекрасни и много смешни филма, изиграни от невероятни актьори, няма спор. Дали тук  обаче не се крие разковничето защо мюсюлманите толкова често стават жертва на негативизъм в лентите?  Питам се, и не само аз, защо да няма място и за нормални мюсюлмани, нима те не съществуват? Дали само евреите могат да бъдат хуманизирани? Дали Кантор протестира срещу изобразяването на мюсюлмани изобщо? Според някои анализатори не, проблемът е единствено срещу избразяването на мюсюлмани в положителна светлина, а не в амплоа-то им на терористи. "Беднякът милионер" показва, че мюсюлманите са като другите хора. Но може би позитивизирането на мюсюлманите ще доведе до неудобни въроси сред американското общество и то ще ревизира външната политика на правителството си в някои от най-горещите точки в света?

Беднякът милионер

Филмът "Беднякът милионер", Slumdog millionare (2008) е познат на повече от половината свят. Първо заради трогателната история, която се разказва в него, а именно за съдбата на двама братя от най-бедняшкия слой в Индия, чиято борба с живота протича в съвсем различни направления - докато единият става престъпник, другият работи като разносвач на чай и решава да участва предаването Стани богат. Второ заради Оскарите, които лентата спечели - за най – добър филм, най – добър режисьор, най – добър адаптиран сценарий, операторско майсторство, монтаж, оригинален саундтрак, тонрежисура.

     Главният герой Джамал е от мюсюлманско малцинство в Индия. Всъщност мюсюлманите в Индия са 3-тата най-многобройна общност в света, тоест 10 % от цялата световна мюсюлманска общност, което спрямо общия брой насаление за Индия все пак е малък мащаб.
     Героят успява да отговори на всички въпроси в играта, но бива заподозрян в мошеничество като  полицията го задържа. Как дете от улицата би могло да знае толкова много? Джамал е едновременно добър и наивен, вярва в любовта и въпреки перипетиите не се отказва от своята любима Латика. За разлика от традиционните индийски филми, в които действието се развива поне 3 часа и присъстват множество танци и песни, тук нещата са по-премерени.

     Джамал е един от малкото положителни мюсюлмански герои, макар във филма почти да не става въпрос за религия освен в началото когато Джамал и брат му са изобразени като гонени от официалната власт в Индия малцинство и в една от сцените, в които се извършва молитва.

      Оказва се обаче, че този положителен образ на мюсюлманин на екрана предизвика някои недоразумения сред определени среди. От една страна се твърди, че режисьорът използва прототипа на героя като анти индуски показвайки зверствата над мюсюлмани, други критици пък смятат, че ако главните герои бяха индуси нямаше да бъде възможно показването на определени сцени, а именно тези свързани с работата на Джамал като разносвач на чай и присмеха от страна на водещия към подобна работа, тъй като това би предизвикало бурни реакции сред бедната индуската общност.
     От друга страна против положителния образ на героя се изказва и  председателят на Европейския еврейски комитет Моше Кантор. За него този филм показва девалвация на ценностите на Холивуд. Кантор твърди, че Холивуд вече не е проеврейски. ""Списъкът на Шиндлер е [популярен филм] в края на миналия век", казва Кантор. "Кое е най-популярното кино днес? "Беднякът милионер", който се занимава с мюсюлмани. Това отразява факта, че ценностите в света са се променили. "
     Въпреки, че мнението на председателя не е задлъжително да е мнението на повечето евреи по света, то е показателно за едно основно нещо - а именно, че Холивуд е проеврейски и произраелски настроен и това се отразява в редица филми, в които главните или второстепенни герои не само са евреи, но и популяризират еврейската култура. Сещам се например за "Запознай се с нашите" и "Запознай ме с вашите". Два прекрасни и много смешни филма, изиграни от невероятни актьори, няма спор. Дали тук  обаче не се крие разковничето защо мюсюлманите толкова често стават жертва на негативизъм в лентите?  Питам се, и не само аз, защо да няма място и за нормални мюсюлмани, нима те не съществуват? Дали само евреите могат да бъдат хуманизирани? Дали Кантор протестира срещу изобразяването на мюсюлмани изобщо? Според някои анализатори не, проблемът е единствено срещу избразяването на мюсюлмани в положителна светлина, а не в амплоа-то им на терористи. "Беднякът милионер" показва, че мюсюлманите са като другите хора. Но може би позитивизирането на мюсюлманите ще доведе до неудобни въроси сред американското общество и то ще ревизира външната политика на правителството си в някои от най-горещите точки в света?

Двеминутки на омразата - 2 част

Мисля, че екранните образи, които се излагат тук сами по себе си не представляват някакво невероятно зло, но когато се съберат подобно на парчета пъзел се получава представата за мащаба на това очерняне, накарало и други хора да го вземат под внимание.

В „Черният жребец”, The Black stalion (1979) се разказва за приятелството между английско дете на име Алек Рамзи и див арабски кон на име Черният. Алек, койтo пътува с баща си на един кораб във водите на Средиземно море, по крайбрежито на Северна Афрка, вижда коня за първи път когато няколко араби се опитват с груба сила да го укротят. Всички те държат коня с по едно въже и го дърпат за да го приберат в конюшната на борда, а собственика го бие с камшик. Накрая успяват да затворят жребеца. На Алек му става мъчно и донася на животното бучки захар. Но собственика на коня (неприятен и груб) го хваща за ухото и го заплашва на арабски да не се приближава, защото сериозно ще пострада. През нощта на кораба избухва пожар и корабът започва да потъва. Настъпват хаос и паника. Бащата на Алек облича сина си със спасителна жилетка и го завежда до борда с уговорката да го изчака докато помогне на другите пътници. Тогава отново се появява арабинът собственик на коня, хваща Алек, изважда нож и разрязва връзката на спасителната жилетка, която взима за себе си. Алек се озовава сам, без жилетка във водата и едва не се удавя докато не се хваща за въжето на вече плуващия до него кон, който го спасява. За разлика от арабите малкият Алек успява постепенно, търпеливо и хуманно да опитоми коня. Не стига, че на арабите не се полага да притежават АРАБСКИТЕ коне, които не знаят как да гледат, ами и те са готови с лека ръка да жертват живота на едно дете, за да запазят своя.

"Инвазия САЩ", Invasion U.S.A. (1985) разказва за един известен и опасен съветски терорист на име Ростов. Той решава да вкара стотици свои международни последователи в САЩ, за да извършват терористични актове. Целта е да се създаде паника и страх у хората и властите в САЩ да се чувстват безпомощни и да обявят извънредно положение. По този начин американците ще изгубят гражданските си свободи, с които се гордеят. Чрез продажбата на наркотици Ростов си осигурява приходи за закупуване на оръжия и в навечерието на Коледа успява да вкара по море на бреговата ивица на Маями стотици терористи. За да всеят страх те започват безразборна стрелба по къщите на обикновени граждани, автобуси, возещи деца, църкви, молове и т.н.

Но бившият агент на ЦРУ (Чък Норис), който познава Ростов от миналото, се връща на работа, за да го ликвидира. Терористите на Ростов са от различни етноси, смятани за врагове на Америка: нацисти, кубинци, китайци, руснаци. За да бъде завършена Оста на злото, там фигурират и арабски терористи. Когато слизат от корабите на брега се чува как говорят на арабски и получават заповедите. Подобна тематика се забелязва и във филма

"Нощни ястреби",  Night hawks (1981) е филм, в който международният терорист Хаймър Уолвраг пътува до САЩ, за да извърши терористичен акт. Уолвраг е завършил в Москва и като Ростов има последователи от целия свят, които обединява омразта към САЩ. Той извършва поръчкови терористични актове за различни международни терористични организации.

Хаймър е спонсориран от арабин на име Хамад и подмомаган от арабска терористка на име Шака Кабура. В Ню Йорк Хаймър взема заложници и иска от властите в замяна да освободят негови другари (борците за свобода). А един от тях се казва Мохамед Яфи. Дори покойната порнозвезда Ан Никол Смит взема участие в разбиването на международни терористи, които заплашват Родината :-О!

В „Небостъргачът”, Skyscraper (1996) Смит изиграва ролята на Кари Уиск, пилот на вертолет за чартърни полети. Мултинационална терористична групировка превзема един небостъргач и взима заложници. Групировката се стреми да придобие електронни части, необходими за изработката на свръхтехнологична оръжейна система, позволяваща на притежателя си да контролира света. Водачът на групировката е с арабско-африкански черти, облечен с фолклорни дрехи, характерни за Северна Африка.

Cloak & Dagger (1984) започва със сцена, в която пред съветското посолство в европейска държава по време на организирано официално тържество охраната наблюдава пристигащите коли на гостите. Един от охранителите чува приглушен шум от самолет. Поглеждайки нагоре той вижда американски парашутист да пада върху него. Парашутистът ликвидира ця;ата охрана и се приближава до входа на посолството където междувременно спира дипломатическа лимузина с иранското знаме, но от нея излиза арабски лидер, облечен в традиционно арабско облекло (Иран не е арабска държава). С лидера слиза една облечена предизвикателно дама, която пътьом поглежда с желание американския войник. Зад лидера върви офицер, носещ куфарче, закрепено за ръката му с белезници. Американският войник атакува офицера и вема куфарчето. Тогава арабският лидер изважда кинжал и се оптива да го прободе, но и той бива победен. Дамата наблюдава случката безразлично с лека усмивка и изнаненадващо изважда от деколктето си един малък пистолет като го насочва срещу войника, но не успява да го убие и той избягва с куфарчето. Зрителят открива, че тази сцена е продукт на въображението на 11 годишният Дейви, който е обсебен от шпионски видео игри, а в частност играта Cloak and dagger. Дейви живее сам с баща си след смъртта на майка си, за която много тъжи. Той прекарва повечето с време пред играта с измисления си герой, американския герой от първата сцена. Детето става свидетел на истинско престъпление когато двама престъпници убиват един учен, койот преди даумре успява да дане на Дейви една видеокасета с военна информация, а двамата престъпници започват да го преследват, за да вземат касетата. Но нито полицията, нито баща му взимат разказа на Дейви и мислят, че това е поредната му фантазия. През целия филм се вижда как той бяга от тях от място на място.
Главният герой е дете и следователно е логично голяма част от зрителите на филма да са юноши. Пътвата сцена кара обаче децата още от малки да възприемат мюсюлманина като враг и чужд. Въпросът е защо едно дете когато реши да измисли враг на първи план излиза точно образът на мюсюлманина? А на престъпниците, които в преследват героя, че и се опитват да го убият, не се споменава националността, етноса или религията.

Във филма "Да живееш и умреш в Лос Анджелис", To Live and Die in L.A. (1985) се разказва за агент в тайната полиция, американеца Ричард Чанс (Уилям Питърсън), който преследва банда за фалшифициране на валута, водена от Ерик Мастърс (Уилям Дефо) и която е отговорна за убийството на неговия партньор малко преди да се пенсионира. За да запознаят зрителите с главния герой и колко той е решителен и дързък създателите на филм започват с една сцена, която няма нищо общо вследствие със събитията от филма. В неа американският президент пристига в ЛА и отсяда в един хотел. Главният герой Чанс е един от охранителите на президента. Той забелязва един подозрителен човекк и го последва между етажите. Качавайки се на покрива агентът вижда ислямски терорист, познат на службите, на име Фалах, опасан с експлозиви, готвещ се да взриви хотела. Чанс го моли да се предаде, но Фалах отказва и се разкрещява: "Аз съм готов да умра .. смърт за Израел и САЩ, и всички врагове на исляма .. Аз съм мъченик, ще взривя себе си и теб и всички врагове на исляма. Аллах Акбар", но партньора на Чанс успява да го хване за краката и да го изхвърли през покрива.

А в лентата "Излъчвани новини", Broadcast news (1987) по новините се отразява как един либийски военен самолет бомардира американска база в Сициля. Но самолетът бива свален от американските военновъздушни сили. Кадафи обявява, че това не е война и че либийският пилот е действал по свое усмотрение. Образът на Кадафи не се появява на екрана, но един водещ пита своя колежка защо на Кадафи му излиза пяна от устата и се държи така неадекватно.

 В "Кладата на суетата", The Bonfire of the Vanities (1990) Шармън Маккой (Том Ханкс) е успял чиновник на Уолстрийт. Той има извънбрачна връзка със скандалната дама Мария Раскин (Мекани Грифит). Докато една вечер той я прибира от летището той подминава отбивката за града и влиза в един изостанал кавртал на Бронкс, обитаван главно от чернокожи. Докато се оптиват да се измъкнат от там Мария блъска с колата едно чернокожо момче и двамат избягват. По-късно Шармън се опитва да я убеди да се обадят в полицията, но тя отказва. Полцията и пресата разкриват, че те са извършителите. Мария отрича, че е шофирала и избягва да се среща с Шарман. Въпреки това се срещат на един концерт, където тя го предупреждава, че мъжът й е в града и го посочва с пръст като казва: „Гледай колко е доволен от себе си, току що сключи нова сделка – ще превозва араби до Мекка.” Но Шарман нервно я прекъсва: „Утре ще ме арестуват”. Но Мария не се интересува от това и продължава: ‘Всички самолети са израелски. Той ще натрупа голямо богатство.” В друг епизод възрастният съпруг разказва на един журналист докато пият бира: „Нещо интересно се случи с мен преди седмици. Моят глупав пилот така кацна, че излезе извън пистата. Аз бях на борда, а полета беше към Мекка. Самолетът беше пълен с араби и животни – кози, овце, кокошки. Никъде не пъруват без тях (има ли смисъл от коментар, как пък го решиха това - б.м.). Наложи се да застелем навсякъде да не насерат всичко. И така самолетът се заби в пясъка и започна да се върти в крък на 360 градуса, така ме беше страх. Поглеждам към пътниците: тихо и спокойно си събраха багажа и животните и гледаха през прозореца в горящото крило, чакайки да се отворят вратите сякаш нищо не се е случило. Смятаха, че е нормално да се забоде крилото в пясъка и да се въртиш в кръг докато самолета спре.. откъде да знаят? Не се бяха качвали на самолет мислеха, че така се спира.”...!?

Във военната комедия „В армията сега”, In the army now (1994) двама смахнати безработни приятели Бонус Конуей и Джак Кауфман решават да се запиштв армията като доброволци. След тренировъчната подготовка те биват спешно извикани да заминат за Африка защото Либия е обявила война на Чад, а либийците както се казва в репортаж от събитието нападат силите на ООН и американската армия се готви да спре офанзивата. Конуей и Кауфман заедно със свои другари се изгубват в либийската пустиня. На прежаднелия Кауфман се привижда мираж, а Конуей го дърпа да стане и му казва: „Стани, иначе арабски принц ще направи твоят задник на пепелник.” Малко по-късно те биват задържани от либисйки войници и откарани във вражеска база. Там един либийски офицер им казва: „Утре ще започне войната, а Либия яе отговори с ракети с химически глави срещу вашите бази.” Либийската база е бомбардирана, а Кауфман и другарите му успяват да избягат се един камион. По пътя горивото им свършва и те срещат либийски бедуини със забулените им жени. Конуей прави пазарлъци и предлага на водача да им даде камиона плюс няколко долара срещу една камила. Бедуинът се съгласява, но поисква още часовника на Кауфман. Либийците във вилма са представени смешни и глупави, а техните войнци наивни и неспособни, воюващи хаотично и без тактика. Не е тайна, че този филм както много други е чиста покана към младежите да се запишат в американската армия, тъй като военният живот се представя като интерсен, весел, мъжкарски и предлагащ перспективи, но всичко това както във филма "Кураж под огъня" или "Редник Джейн" е показано за сметка на мюсюлманите и арабите.

В комедията Казаам, Kazaam (1996) вълшебна лампа се намира от години в стара и изоставена сграда. Тя се счупва в резултат на пропукването на сградата. Тогава джинът, живеещ в нея се премества да живее в касетофон. Макс, 12 годишен ученик, живее с разведената си майка в близост до изоставената сграда. Един път, гонен от група деца, които го тормозят , той влиза в сградата и намира касетофона акто освобождава случайно джинът, който се представя като Казаам и е готов да му изпълни 3 материални желания. Макс не е съгласен майка му да се ожени втрои път и решава с помощта на джина да търси баща си, когото не е виждал от години, Така открива, че баща му работи в музикална агенция, собственост на арабин на име Малек. Малек е представен зъл, алчен, плюскащ гнусно и отвращаващ, а любимият му специалитет са кози очи! Джинът има музикален талант, пее и пише текстове и решава да работи в нощен клуб, също собственост на Малек. Става известен и събира много фенове, а това кара Малек на всяка цена да вземе джина в своята звукозаписна компания. Малек и неговите арабски бодигардове задържат бащата на Макс и го бият жестоко пред сина му защото го обвиняват в кражба на оригиналният запис на един от албумите. И когато арабинът разбира, че Казаам е джин , живее в касетофон и е в услуга на Макс, той убива детето и открадва касетофона, за да стане господар на Казаам и той да му изпълни желанието да притежава всички пари на света. В края на филма Казаам успява да се оттърве от Малек и да възкреси Макс...но арабите си остават долни, алчни, подли същества, които не се спират пред нищо.

Следва...

Двеминутки на омразата - 2 част

Мисля, че екранните образи, които се излагат тук сами по себе си не представляват някакво невероятно зло, но когато се съберат подобно на парчета пъзел се получава представата за мащаба на това очерняне, накарало и други хора да го вземат под внимание.

В „Черният жребец”, The Black stalion (1979) се разказва за приятелството между английско дете на име Алек Рамзи и див арабски кон на име Черният. Алек, койтo пътува с баща си на един кораб във водите на Средиземно море, по крайбрежито на Северна Афрка, вижда коня за първи път когато няколко араби се опитват с груба сила да го укротят. Всички те държат коня с по едно въже и го дърпат за да го приберат в конюшната на борда, а собственика го бие с камшик. Накрая успяват да затворят жребеца. На Алек му става мъчно и донася на животното бучки захар. Но собственика на коня (неприятен и груб) го хваща за ухото и го заплашва на арабски да не се приближава, защото сериозно ще пострада. През нощта на кораба избухва пожар и корабът започва да потъва. Настъпват хаос и паника. Бащата на Алек облича сина си със спасителна жилетка и го завежда до борда с уговорката да го изчака докато помогне на другите пътници. Тогава отново се появява арабинът собственик на коня, хваща Алек, изважда нож и разрязва връзката на спасителната жилетка, която взима за себе си. Алек се озовава сам, без жилетка във водата и едва не се удавя докато не се хваща за въжето на вече плуващия до него кон, който го спасява. За разлика от арабите малкият Алек успява постепенно, търпеливо и хуманно да опитоми коня. Не стига, че на арабите не се полага да притежават АРАБСКИТЕ коне, които не знаят как да гледат, ами и те са готови с лека ръка да жертват живота на едно дете, за да запазят своя.

"Инвазия САЩ", Invasion U.S.A. (1985) разказва за един известен и опасен съветски терорист на име Ростов. Той решава да вкара стотици свои международни последователи в САЩ, за да извършват терористични актове. Целта е да се създаде паника и страх у хората и властите в САЩ да се чувстват безпомощни и да обявят извънредно положение. По този начин американците ще изгубят гражданските си свободи, с които се гордеят. Чрез продажбата на наркотици Ростов си осигурява приходи за закупуване на оръжия и в навечерието на Коледа успява да вкара по море на бреговата ивица на Маями стотици терористи. За да всеят страх те започват безразборна стрелба по къщите на обикновени граждани, автобуси, возещи деца, църкви, молове и т.н.

Но бившият агент на ЦРУ (Чък Норис), който познава Ростов от миналото, се връща на работа, за да го ликвидира. Терористите на Ростов са от различни етноси, смятани за врагове на Америка: нацисти, кубинци, китайци, руснаци. За да бъде завършена Оста на злото, там фигурират и арабски терористи. Когато слизат от корабите на брега се чува как говорят на арабски и получават заповедите. Подобна тематика се забелязва и във филма

"Нощни ястреби",  Night hawks (1981) е филм, в който международният терорист Хаймър Уолвраг пътува до САЩ, за да извърши терористичен акт. Уолвраг е завършил в Москва и като Ростов има последователи от целия свят, които обединява омразта към САЩ. Той извършва поръчкови терористични актове за различни международни терористични организации.

Хаймър е спонсориран от арабин на име Хамад и подмомаган от арабска терористка на име Шака Кабура. В Ню Йорк Хаймър взема заложници и иска от властите в замяна да освободят негови другари (борците за свобода). А един от тях се казва Мохамед Яфи. Дори покойната порнозвезда Ан Никол Смит взема участие в разбиването на международни терористи, които заплашват Родината :-О!

В „Небостъргачът”, Skyscraper (1996) Смит изиграва ролята на Кари Уиск, пилот на вертолет за чартърни полети. Мултинационална терористична групировка превзема един небостъргач и взима заложници. Групировката се стреми да придобие електронни части, необходими за изработката на свръхтехнологична оръжейна система, позволяваща на притежателя си да контролира света. Водачът на групировката е с арабско-африкански черти, облечен с фолклорни дрехи, характерни за Северна Африка.

Cloak & Dagger (1984) започва със сцена, в която пред съветското посолство в европейска държава по време на организирано официално тържество охраната наблюдава пристигащите коли на гостите. Един от охранителите чува приглушен шум от самолет. Поглеждайки нагоре той вижда американски парашутист да пада върху него. Парашутистът ликвидира ця;ата охрана и се приближава до входа на посолството където междувременно спира дипломатическа лимузина с иранското знаме, но от нея излиза арабски лидер, облечен в традиционно арабско облекло (Иран не е арабска държава). С лидера слиза една облечена предизвикателно дама, която пътьом поглежда с желание американския войник. Зад лидера върви офицер, носещ куфарче, закрепено за ръката му с белезници. Американският войник атакува офицера и вема куфарчето. Тогава арабският лидер изважда кинжал и се оптива да го прободе, но и той бива победен. Дамата наблюдава случката безразлично с лека усмивка и изнаненадващо изважда от деколктето си един малък пистолет като го насочва срещу войника, но не успява да го убие и той избягва с куфарчето. Зрителят открива, че тази сцена е продукт на въображението на 11 годишният Дейви, който е обсебен от шпионски видео игри, а в частност играта Cloak and dagger. Дейви живее сам с баща си след смъртта на майка си, за която много тъжи. Той прекарва повечето с време пред играта с измисления си герой, американския герой от първата сцена. Детето става свидетел на истинско престъпление когато двама престъпници убиват един учен, койот преди даумре успява да дане на Дейви една видеокасета с военна информация, а двамата престъпници започват да го преследват, за да вземат касетата. Но нито полицията, нито баща му взимат разказа на Дейви и мислят, че това е поредната му фантазия. През целия филм се вижда как той бяга от тях от място на място.
Главният герой е дете и следователно е логично голяма част от зрителите на филма да са юноши. Пътвата сцена кара обаче децата още от малки да възприемат мюсюлманина като враг и чужд. Въпросът е защо едно дете когато реши да измисли враг на първи план излиза точно образът на мюсюлманина? А на престъпниците, които в преследват героя, че и се опитват да го убият, не се споменава националността, етноса или религията.

Във филма "Да живееш и умреш в Лос Анджелис", To Live and Die in L.A. (1985) се разказва за агент в тайната полиция, американеца Ричард Чанс (Уилям Питърсън), който преследва банда за фалшифициране на валута, водена от Ерик Мастърс (Уилям Дефо) и която е отговорна за убийството на неговия партньор малко преди да се пенсионира. За да запознаят зрителите с главния герой и колко той е решителен и дързък създателите на филм започват с една сцена, която няма нищо общо вследствие със събитията от филма. В неа американският президент пристига в ЛА и отсяда в един хотел. Главният герой Чанс е един от охранителите на президента. Той забелязва един подозрителен човекк и го последва между етажите. Качавайки се на покрива агентът вижда ислямски терорист, познат на службите, на име Фалах, опасан с експлозиви, готвещ се да взриви хотела. Чанс го моли да се предаде, но Фалах отказва и се разкрещява: "Аз съм готов да умра .. смърт за Израел и САЩ, и всички врагове на исляма .. Аз съм мъченик, ще взривя себе си и теб и всички врагове на исляма. Аллах Акбар", но партньора на Чанс успява да го хване за краката и да го изхвърли през покрива.

А в лентата "Излъчвани новини", Broadcast news (1987) по новините се отразява как един либийски военен самолет бомардира американска база в Сициля. Но самолетът бива свален от американските военновъздушни сили. Кадафи обявява, че това не е война и че либийският пилот е действал по свое усмотрение. Образът на Кадафи не се появява на екрана, но един водещ пита своя колежка защо на Кадафи му излиза пяна от устата и се държи така неадекватно.

 В "Кладата на суетата", The Bonfire of the Vanities (1990) Шармън Маккой (Том Ханкс) е успял чиновник на Уолстрийт. Той има извънбрачна връзка със скандалната дама Мария Раскин (Мекани Грифит). Докато една вечер той я прибира от летището той подминава отбивката за града и влиза в един изостанал кавртал на Бронкс, обитаван главно от чернокожи. Докато се оптиват да се измъкнат от там Мария блъска с колата едно чернокожо момче и двамат избягват. По-късно Шармън се опитва да я убеди да се обадят в полицията, но тя отказва. Полцията и пресата разкриват, че те са извършителите. Мария отрича, че е шофирала и избягва да се среща с Шарман. Въпреки това се срещат на един концерт, където тя го предупреждава, че мъжът й е в града и го посочва с пръст като казва: „Гледай колко е доволен от себе си, току що сключи нова сделка – ще превозва араби до Мекка.” Но Шарман нервно я прекъсва: „Утре ще ме арестуват”. Но Мария не се интересува от това и продължава: ‘Всички самолети са израелски. Той ще натрупа голямо богатство.” В друг епизод възрастният съпруг разказва на един журналист докато пият бира: „Нещо интересно се случи с мен преди седмици. Моят глупав пилот така кацна, че излезе извън пистата. Аз бях на борда, а полета беше към Мекка. Самолетът беше пълен с араби и животни – кози, овце, кокошки. Никъде не пъруват без тях (има ли смисъл от коментар, как пък го решиха това - б.м.). Наложи се да застелем навсякъде да не насерат всичко. И така самолетът се заби в пясъка и започна да се върти в крък на 360 градуса, така ме беше страх. Поглеждам към пътниците: тихо и спокойно си събраха багажа и животните и гледаха през прозореца в горящото крило, чакайки да се отворят вратите сякаш нищо не се е случило. Смятаха, че е нормално да се забоде крилото в пясъка и да се въртиш в кръг докато самолета спре.. откъде да знаят? Не се бяха качвали на самолет мислеха, че така се спира.”...!?

Във военната комедия „В армията сега”, In the army now (1994) двама смахнати безработни приятели Бонус Конуей и Джак Кауфман решават да се запиштв армията като доброволци. След тренировъчната подготовка те биват спешно извикани да заминат за Африка защото Либия е обявила война на Чад, а либийците както се казва в репортаж от събитието нападат силите на ООН и американската армия се готви да спре офанзивата. Конуей и Кауфман заедно със свои другари се изгубват в либийската пустиня. На прежаднелия Кауфман се привижда мираж, а Конуей го дърпа да стане и му казва: „Стани, иначе арабски принц ще направи твоят задник на пепелник.” Малко по-късно те биват задържани от либисйки войници и откарани във вражеска база. Там един либийски офицер им казва: „Утре ще започне войната, а Либия яе отговори с ракети с химически глави срещу вашите бази.” Либийската база е бомбардирана, а Кауфман и другарите му успяват да избягат се един камион. По пътя горивото им свършва и те срещат либийски бедуини със забулените им жени. Конуей прави пазарлъци и предлага на водача да им даде камиона плюс няколко долара срещу една камила. Бедуинът се съгласява, но поисква още часовника на Кауфман. Либийците във вилма са представени смешни и глупави, а техните войнци наивни и неспособни, воюващи хаотично и без тактика. Не е тайна, че този филм както много други е чиста покана към младежите да се запишат в американската армия, тъй като военният живот се представя като интерсен, весел, мъжкарски и предлагащ перспективи, но всичко това както във филма "Кураж под огъня" или "Редник Джейн" е показано за сметка на мюсюлманите и арабите.

В комедията Казаам, Kazaam (1996) вълшебна лампа се намира от години в стара и изоставена сграда. Тя се счупва в резултат на пропукването на сградата. Тогава джинът, живеещ в нея се премества да живее в касетофон. Макс, 12 годишен ученик, живее с разведената си майка в близост до изоставената сграда. Един път, гонен от група деца, които го тормозят , той влиза в сградата и намира касетофона акто освобождава случайно джинът, който се представя като Казаам и е готов да му изпълни 3 материални желания. Макс не е съгласен майка му да се ожени втрои път и решава с помощта на джина да търси баща си, когото не е виждал от години, Така открива, че баща му работи в музикална агенция, собственост на арабин на име Малек. Малек е представен зъл, алчен, плюскащ гнусно и отвращаващ, а любимият му специалитет са кози очи! Джинът има музикален талант, пее и пише текстове и решава да работи в нощен клуб, също собственост на Малек. Става известен и събира много фенове, а това кара Малек на всяка цена да вземе джина в своята звукозаписна компания. Малек и неговите арабски бодигардове задържат бащата на Макс и го бият жестоко пред сина му защото го обвиняват в кражба на оригиналният запис на един от албумите. И когато арабинът разбира, че Казаам е джин , живее в касетофон и е в услуга на Макс, той убива детето и открадва касетофона, за да стане господар на Казаам и той да му изпълни желанието да притежава всички пари на света. В края на филма Казаам успява да се оттърве от Малек и да възкреси Макс...но арабите си остават долни, алчни, подли същества, които не се спират пред нищо.

Следва...

Двеминутки на омразата

      Двеминутките на омразата са тези, в които през 1984 г., когато се развива действието в едноименната книга на Дж. Оруел, хората в Океания са надъхвани срещу врага си с прожекцията на специални филми, в които се повявят разгневени, крещящи и заплашителни непознати. Враговете. Въображаемите врагове обаче. За което спомага "манипулирането на обещственото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес". В Холивуд двеминутките са доста по-изтънчени, понякога дори не се забелязват на пръв поглед, но оставят трайна следа в общественото съзнание. Защото са константни и циклични.

Във филма "Глава 2", Chapter two (1979) се говори за писателя Георг Шнайдер, който току-що е изгубил съпругата си Барбара след 12 годишен щастлив брак. Чрез своя брат той се запознава с една разведена млада актриса и между двамата започва любовна афера, но спомените за съпругата му го преследват. Връщайки се от Лондон брат му Лео, който го очаква на летището, го пита: "Как е Лондон"? А той отговаря: "Пълен с араби”. Представете си, че беше казал: "Пълен е с черни или евреи.” Или нидийци. "Каква би била реакцията", казва Джак Шахин.

                           В "Бар Св. Елмо", St.Elmo`s Fire (1985) група от приятели (младежи и момичета) току-що са завършили университет. Филмът разказва за тяхната адаптация към живота след университета и техните лични взаимоотношения: любов, изневяра, неориентираност, отговорност. Джулиана (Деми Мур) е момиче от групата, водещо свободен живот, изпълнен с партита и барове. Късно една вечер тя се обажда на своя приятел Алек, за да му каже, че се намира в хотел с едни араби, които цяла вечер я снабдяват с наркотици, от които имат в изобилие. Според нея те са престъпници и организират въоръжна дейност, доколкото тя разбирала арабски. Джулиана моли Алек незабвано да дойде да я спаси от тях. Той идва, чука на вратата и влиза след като един арабин, облечен смешно (с официален костюм, но и с кърпа на главата) му отваря вратата. Апартаментът е много луксозен, а масите са пълни с храни и напитки. Алек хваща Джулиана и просто я отвежда без арабите в стаята да протестират. Те стоят безучастно и гледат телевизия, изглеждайки пасивни и студени. Когато излизат Алек й казва: "Тези не ми изглеждат като престъпници (gangbang). Мисля, че ме накара да дойда само за да ми привлечеш внимането". Тя го моли да остане принея тази вечер, но той отказва. Тогава тя се обажда по телефона и когато Алек я пита на кого се обажда, отговорът е: "На едно горещо еврейско момче", защото не иска да спи сама тази вечер. Щом целта на Джулиана от повикването на Алек в хотела е била да флиртува, тогава каква е разликата с кого е била в апартамента? Антагонизмът е повече от очевиден.

Действието в приключенския филм "Ходещ по огъня", Firewalker (1986) се развива в Централна Америка, където двама приятели, неуспели иманяри Макс Даниган и Лео Портър (Чък Норис и Луи Госет) търсят съкровище от времето на ацтеките. Но филмът започва с кратка сцена в Арабската пустинята, където двамата са преследвани от група араби, гротескно диви, които успяват да ги пленят, но героите успяват да избягат и се заврщат в сраната си.

Лентата "Кървав Спорт", Blood sport (1988) разказва за американския шампион по бойни изкуства Франк Дюкс (Жан-Клод Ван Дам), който пътува до Хонг Конг, за да участва в шампионатът Комите, неофициално световно първенство за древни бойни изкуства безплатно. Един от участниците е арабинът Садек Хюсеин. За да помагат на зрителите да го разпознаят като арабин защото всички състезатели са по шорти, създателите на филма му слагат на главата парцал, смешно подобие на арабска кърпа. Представете си колко окарикатурен изглежда един спортен атлет с мускулите си и кърпа върху главата на ринга. Садек е показан грозен, неприятен и когатп се смее има един златен зъб. В лоби бара на хотела Садек и други двама грозни араби разговаря с една американска журналистка, на която той казва с властен тон: " Ще се качиш горе в моята стая да направиш интервюто", но тя остро отказва и го нарича идиот. Затова, че го обижда той е готов да я удари като вдига ръката си. Тогава се Дюкс се намесва и му хваща ръката с искането да отави момичето намира. Но арабинът я спира и казва настойчиво на Дюкс: ‘Момичето ще дойде с мен." Дюкс обещава да се срещнат по-късно на ринга по мъжки защото ако се бият сега ще бъдат изгонени от състезанието и му предлага да играят една игра, а който спечели ще вземе момичето. В играта Садек трябва да задържи една монета в руката си, а Дюкс трябва да се опита да я вземе преди арабинът да стисне юмрука си. Дюкс успява, а за миг арабинът се усмихва, мислейки че е спечелил. Той изглежда тъп и смешен когато отваря ръката си, а по-късно на ринга двамата се срещат. Според вас, зрителите (а главно младежите и тинейджурите гледат подобни филми) на чия страна ще бъдат? На грозният арабин или на любимият актьор Ван Дам? Дюкс без много усилия и загуба на време успява да го срази, а филмовите творци дори не дават на арабина възможност да защити себе си поне с един удар. Помня, че този филм се излъчваше и у нас, макар и апокрифно, заглавието ми е добре познато. Значи вероятно и аз съм приела този образ така, както са очаквали сценаристите. И ако животът не ми беше дал възможност за по-близък контакт с Изтока щях да си остана с представата от филма.

В продукцията "Версия Пеликан", Pelican Brief (1993) във Вашингтон са убити двама висши съдии. Зад убийството стои влиятелен петролен магнат на име Виктор Матис защото двамата съдии са му попречили да търси находища на пертол на територията на Национален природен резерват. Матис е от приближените на президента и глсвният спонсор за предизборната му кампания. Студенката по право Дарби Шоу (Джулия Робъртс) открива, след убийството на нейният приятел, работил за един от двамата убити съди, че тези убийства са поручани от висши политически фигури и че Белият дом знае за това. Президентът упражнява натиск върху ФБР да спре разследването. Дерби съдействие от журналиста Грей Грантъм (Дензъл Уошингтън) и двамата заедно продължават да разследват случая докато го разкриват пред общественото мнение въпреки заплахите и опитите за покушение. Но каква е връзката с арабите тук? Наемният убиец на двамата съдии е известният терорист, арабинът Камал (във филма не се споменава фамилията му). По принцип той работи с правителството на арабска държава, известна с подкрепата си на терористични действия, също неспомената във филма. Защ трябва непременно наемният убиец да е арабски терорист?

В комедията "Остин Пауърс - шпионинът, който ме.....", Austin Powers: The Spy Who Shagged Me (1999) двубоя продължава д-р Злобил и агентът Остин Паурс. Паурс се опитва да унищожи д-р Злобюл, който притежава ядрени оръжия и иска да завладее света. Д-рът наема много убийци и шпиони (смешни и глуоави) да следят Пауърс, за да го елиминират. Един от тези убийци е арабинът Мустафа (пак с официален костюм, но този път с фес на главата). Мустафа кара зад Остин, но не успява да го убие защото партньорката на остин го застрелва и той пада в една пропаст. Мустафа излиза и пита Остин: "Не ме ли помниш?". - "Не, не те помня, но твоят фес ми е познат". - "Аз съм Мустафа и сега ще те убия", отговаря мюсюлманинът и изважда един кинжал, с който напада Остин. С един смешен карате удар Остин го неутрализира. Момичето насочва пистолет към главата му и той страхливо признава, че д-р Злобюл го е изпратил. Съвсем явен опит за иронизиране, осмиване и презрение на единия герой от другия, способния, честния.

В "Междузвездни войни: Епизод I",  Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999) също пристъства такава двеминутка. Галактическата Република е възмутена поради високите данъци върху транзитната тъговия, наложени от мощната Търговската Федерация. Федерацията осъществява военна блокада на малката планета Ноба и тайно подготвя войските си за инвазия. Висшият съветник на Галактиката изпраща двама джедаи, отговорни за мира и справедливостта във Феерацията за разрешаване на конфликта. Двамата разкриват, че Федерацията всъщност търси ескалация на конфликта и се подготвя за война. Преди да бъдат арестувана, джедаите успяват да избягат и бързат да информират планетата Ноба за приближаващата заплаха. Но транспортният им джет се поврежда и се налага да кацнат принудително на пустинната планета Татуин, за да ремнтират превозното си средство. Татуин е контролиран от хитяните, които са бандити, но там живеят също и местни племена. Татуин, както казва джедая Куай куай Джин (Лиам Нийсен) не е приятно място и е рай за избягали престъпници. Хората на тази планета са облечени с ориенталски арабски костюми, а архитектурата е примитивна, но с ислямски облик. А подобие на джамия се вижда в няколко кадъра като фон. Населението е алчно и обсебено от комара, а търговията на роби още съществува защото законите на Републиката не важат тук. Чиста аналогия с Близкия Изотк, в който хората са алчни по презумпция и укриват "световноизвестни" терористи (като че ли са холивудски звезди).

"Сто момичета", 100 girls (2000) е посветен на младежките взаимоотношения. В един от кадрите момиче бръсне краката на приятеля си, а той й казва: "Знаеш ли, че арабите също бръснат краката си. Сигурно затова повечето от тях стават терористи"...

В  "Планетата на маймуните", Planet of the Apes (2001) действието се развива през 2029 на борда на американска космическа станция, където учените тренират маймуни за извършване на мисии в космоса под ръководството на капитан Лео Дейвидсън (Марк Olberg). По време на електромагнитна буря една маймуна е изпратена да проучи явлението, но се изгубва и контактът със станцията е прекъснат. Тогава Дейвидсън речава да я потърси в космоса и също попада под влиянието на бърята като губи контакт със станцията и пада аврийно на една планета, приличаща на Земята. Там той открива, че маймуните са превзели планетата, те са господари а хората са роби. Маймуните се отнасят надменно, расистки и жестоко към хората и избягват контактите си с тях. Хората са се изселили към планината защото не могат да се борят срещу маймуните докато не идва Лео да ги поведе към въстание. В една сцена, маймуна, съпругата на представител от елита на маймунското общество се показва в спалнята обечена в ориенталско бели-денс облекло , качва се на леглото и започва да тацува кючек на очарования си възрастен съпруг. Той също е облечен в ориенталски дрехи, а декора и обзавеждането са ориенталски. Може доста да се поспори дали този кадър е просто начин да се изобрази тайнствена сексуалност или е прелюдия към асоциации с характеровите особености на маймуните във филма - зли, опасни, отвъстителни, но и първични като присъщи за един определен етнос, на който подражава маймунската съпруга.

"Зората на мъртвите", Dawn of the dead (2004) разказва за вирус, който се разпространява в града превръща хората в зомбита и канибали, а тази епидемия се разпростира вече и в европейски градове. Филмът започва как медицинската сестра Ана бърза да се прибере в къщи след дълъг работен ден, за да се вди с любимия си съпруг Луис. На другата сутрин Луис се събужда от шум в къщата и когато отваря вратата съседското момиченце го напада и го ухапва по врата. Луис се връща в спалнята, кървейки, а жена му не успява да го спаси. Ана отваря вратата, за да разбере какво се е случило и успява да избяга с колата си от момичето, което се е превърнало в зомби. По улиците на града тя вижда как зомбита нападат незаразените хора и докато се опитвада избяга от един човек тя губи контрол над управлението и се блъска в дърво на пътя като загубва съзнание. Сцената свършва и започват надписите с един кратък кадър (общ далечен план и бърз каданс), предствляващ голяма маса мюсюлмани в джамия, кланящи се по време на молитва. Следва името на продуцентската компания, а буквите се разтичат на екрана като струйки кръв, последвани от снимки на кървясали зомбита, пожари, размирици, убийства по улиците. Надписите свършват с картини от Истанбул където репортер говори пред камерата. Камерата се насочва към съседна сграда, където зомби напада охрана, а уплашени хора бягат в паника. Зомбито представлява леко брадясал мъж с кървясали зъби и близкоизточни черти.

Следва...

Двеминутки на омразата

      Двеминутките на омразата са тези, в които през 1984 г., когато се развива действието в едноименната книга на Дж. Оруел, хората в Океания са надъхвани срещу врага си с прожекцията на специални филми, в които се повявят разгневени, крещящи и заплашителни непознати. Враговете. Въображаемите врагове обаче. За което спомага "манипулирането на обещственото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес". В Холивуд двеминутките са доста по-изтънчени, понякога дори не се забелязват на пръв поглед, но оставят трайна следа в общественото съзнание. Защото са константни и циклични.

Във филма "Глава 2", Chapter two (1979) се говори за писателя Георг Шнайдер, който току-що е изгубил съпругата си Барбара след 12 годишен щастлив брак. Чрез своя брат той се запознава с една разведена млада актриса и между двамата започва любовна афера, но спомените за съпругата му го преследват. Връщайки се от Лондон брат му Лео, който го очаква на летището, го пита: "Как е Лондон"? А той отговаря: "Пълен с араби”. Представете си, че беше казал: "Пълен е с черни или евреи.” Или нидийци. "Каква би била реакцията", казва Джак Шахин.

                           В "Бар Св. Елмо", St.Elmo`s Fire (1985) група от приятели (младежи и момичета) току-що са завършили университет. Филмът разказва за тяхната адаптация към живота след университета и техните лични взаимоотношения: любов, изневяра, неориентираност, отговорност. Джулиана (Деми Мур) е момиче от групата, водещо свободен живот, изпълнен с партита и барове. Късно една вечер тя се обажда на своя приятел Алек, за да му каже, че се намира в хотел с едни араби, които цяла вечер я снабдяват с наркотици, от които имат в изобилие. Според нея те са престъпници и организират въоръжна дейност, доколкото тя разбирала арабски. Джулиана моли Алек незабвано да дойде да я спаси от тях. Той идва, чука на вратата и влиза след като един арабин, облечен смешно (с официален костюм, но и с кърпа на главата) му отваря вратата. Апартаментът е много луксозен, а масите са пълни с храни и напитки. Алек хваща Джулиана и просто я отвежда без арабите в стаята да протестират. Те стоят безучастно и гледат телевизия, изглеждайки пасивни и студени. Когато излизат Алек й казва: "Тези не ми изглеждат като престъпници (gangbang). Мисля, че ме накара да дойда само за да ми привлечеш внимането". Тя го моли да остане принея тази вечер, но той отказва. Тогава тя се обажда по телефона и когато Алек я пита на кого се обажда, отговорът е: "На едно горещо еврейско момче", защото не иска да спи сама тази вечер. Щом целта на Джулиана от повикването на Алек в хотела е била да флиртува, тогава каква е разликата с кого е била в апартамента? Антагонизмът е повече от очевиден.

Действието в приключенския филм "Ходещ по огъня", Firewalker (1986) се развива в Централна Америка, където двама приятели, неуспели иманяри Макс Даниган и Лео Портър (Чък Норис и Луи Госет) търсят съкровище от времето на ацтеките. Но филмът започва с кратка сцена в Арабската пустинята, където двамата са преследвани от група араби, гротескно диви, които успяват да ги пленят, но героите успяват да избягат и се заврщат в сраната си.

Лентата "Кървав Спорт", Blood sport (1988) разказва за американския шампион по бойни изкуства Франк Дюкс (Жан-Клод Ван Дам), който пътува до Хонг Конг, за да участва в шампионатът Комите, неофициално световно първенство за древни бойни изкуства безплатно. Един от участниците е арабинът Садек Хюсеин. За да помагат на зрителите да го разпознаят като арабин защото всички състезатели са по шорти, създателите на филма му слагат на главата парцал, смешно подобие на арабска кърпа. Представете си колко окарикатурен изглежда един спортен атлет с мускулите си и кърпа върху главата на ринга. Садек е показан грозен, неприятен и когатп се смее има един златен зъб. В лоби бара на хотела Садек и други двама грозни араби разговаря с една американска журналистка, на която той казва с властен тон: " Ще се качиш горе в моята стая да направиш интервюто", но тя остро отказва и го нарича идиот. Затова, че го обижда той е готов да я удари като вдига ръката си. Тогава се Дюкс се намесва и му хваща ръката с искането да отави момичето намира. Но арабинът я спира и казва настойчиво на Дюкс: ‘Момичето ще дойде с мен." Дюкс обещава да се срещнат по-късно на ринга по мъжки защото ако се бият сега ще бъдат изгонени от състезанието и му предлага да играят една игра, а който спечели ще вземе момичето. В играта Садек трябва да задържи една монета в руката си, а Дюкс трябва да се опита да я вземе преди арабинът да стисне юмрука си. Дюкс успява, а за миг арабинът се усмихва, мислейки че е спечелил. Той изглежда тъп и смешен когато отваря ръката си, а по-късно на ринга двамата се срещат. Според вас, зрителите (а главно младежите и тинейджурите гледат подобни филми) на чия страна ще бъдат? На грозният арабин или на любимият актьор Ван Дам? Дюкс без много усилия и загуба на време успява да го срази, а филмовите творци дори не дават на арабина възможност да защити себе си поне с един удар. Помня, че този филм се излъчваше и у нас, макар и апокрифно, заглавието ми е добре познато. Значи вероятно и аз съм приела този образ така, както са очаквали сценаристите. И ако животът не ми беше дал възможност за по-близък контакт с Изтока щях да си остана с представата от филма.

В продукцията "Версия Пеликан", Pelican Brief (1993) във Вашингтон са убити двама висши съдии. Зад убийството стои влиятелен петролен магнат на име Виктор Матис защото двамата съдии са му попречили да търси находища на пертол на територията на Национален природен резерват. Матис е от приближените на президента и глсвният спонсор за предизборната му кампания. Студенката по право Дарби Шоу (Джулия Робъртс) открива, след убийството на нейният приятел, работил за един от двамата убити съди, че тези убийства са поручани от висши политически фигури и че Белият дом знае за това. Президентът упражнява натиск върху ФБР да спре разследването. Дерби съдействие от журналиста Грей Грантъм (Дензъл Уошингтън) и двамата заедно продължават да разследват случая докато го разкриват пред общественото мнение въпреки заплахите и опитите за покушение. Но каква е връзката с арабите тук? Наемният убиец на двамата съдии е известният терорист, арабинът Камал (във филма не се споменава фамилията му). По принцип той работи с правителството на арабска държава, известна с подкрепата си на терористични действия, също неспомената във филма. Защ трябва непременно наемният убиец да е арабски терорист?

В комедията "Остин Пауърс - шпионинът, който ме.....", Austin Powers: The Spy Who Shagged Me (1999) двубоя продължава д-р Злобил и агентът Остин Паурс. Паурс се опитва да унищожи д-р Злобюл, който притежава ядрени оръжия и иска да завладее света. Д-рът наема много убийци и шпиони (смешни и глуоави) да следят Пауърс, за да го елиминират. Един от тези убийци е арабинът Мустафа (пак с официален костюм, но този път с фес на главата). Мустафа кара зад Остин, но не успява да го убие защото партньорката на остин го застрелва и той пада в една пропаст. Мустафа излиза и пита Остин: "Не ме ли помниш?". - "Не, не те помня, но твоят фес ми е познат". - "Аз съм Мустафа и сега ще те убия", отговаря мюсюлманинът и изважда един кинжал, с който напада Остин. С един смешен карате удар Остин го неутрализира. Момичето насочва пистолет към главата му и той страхливо признава, че д-р Злобюл го е изпратил. Съвсем явен опит за иронизиране, осмиване и презрение на единия герой от другия, способния, честния.

В "Междузвездни войни: Епизод I",  Star Wars: Episode I - The Phantom Menace (1999) също пристъства такава двеминутка. Галактическата Република е възмутена поради високите данъци върху транзитната тъговия, наложени от мощната Търговската Федерация. Федерацията осъществява военна блокада на малката планета Ноба и тайно подготвя войските си за инвазия. Висшият съветник на Галактиката изпраща двама джедаи, отговорни за мира и справедливостта във Феерацията за разрешаване на конфликта. Двамата разкриват, че Федерацията всъщност търси ескалация на конфликта и се подготвя за война. Преди да бъдат арестувана, джедаите успяват да избягат и бързат да информират планетата Ноба за приближаващата заплаха. Но транспортният им джет се поврежда и се налага да кацнат принудително на пустинната планета Татуин, за да ремнтират превозното си средство. Татуин е контролиран от хитяните, които са бандити, но там живеят също и местни племена. Татуин, както казва джедая Куай куай Джин (Лиам Нийсен) не е приятно място и е рай за избягали престъпници. Хората на тази планета са облечени с ориенталски арабски костюми, а архитектурата е примитивна, но с ислямски облик. А подобие на джамия се вижда в няколко кадъра като фон. Населението е алчно и обсебено от комара, а търговията на роби още съществува защото законите на Републиката не важат тук. Чиста аналогия с Близкия Изотк, в който хората са алчни по презумпция и укриват "световноизвестни" терористи (като че ли са холивудски звезди).

"Сто момичета", 100 girls (2000) е посветен на младежките взаимоотношения. В един от кадрите момиче бръсне краката на приятеля си, а той й казва: "Знаеш ли, че арабите също бръснат краката си. Сигурно затова повечето от тях стават терористи"...

В  "Планетата на маймуните", Planet of the Apes (2001) действието се развива през 2029 на борда на американска космическа станция, където учените тренират маймуни за извършване на мисии в космоса под ръководството на капитан Лео Дейвидсън (Марк Olberg). По време на електромагнитна буря една маймуна е изпратена да проучи явлението, но се изгубва и контактът със станцията е прекъснат. Тогава Дейвидсън речава да я потърси в космоса и също попада под влиянието на бърята като губи контакт със станцията и пада аврийно на една планета, приличаща на Земята. Там той открива, че маймуните са превзели планетата, те са господари а хората са роби. Маймуните се отнасят надменно, расистки и жестоко към хората и избягват контактите си с тях. Хората са се изселили към планината защото не могат да се борят срещу маймуните докато не идва Лео да ги поведе към въстание. В една сцена, маймуна, съпругата на представител от елита на маймунското общество се показва в спалнята обечена в ориенталско бели-денс облекло , качва се на леглото и започва да тацува кючек на очарования си възрастен съпруг. Той също е облечен в ориенталски дрехи, а декора и обзавеждането са ориенталски. Може доста да се поспори дали този кадър е просто начин да се изобрази тайнствена сексуалност или е прелюдия към асоциации с характеровите особености на маймуните във филма - зли, опасни, отвъстителни, но и първични като присъщи за един определен етнос, на който подражава маймунската съпруга.

"Зората на мъртвите", Dawn of the dead (2004) разказва за вирус, който се разпространява в града превръща хората в зомбита и канибали, а тази епидемия се разпростира вече и в европейски градове. Филмът започва как медицинската сестра Ана бърза да се прибере в къщи след дълъг работен ден, за да се вди с любимия си съпруг Луис. На другата сутрин Луис се събужда от шум в къщата и когато отваря вратата съседското момиченце го напада и го ухапва по врата. Луис се връща в спалнята, кървейки, а жена му не успява да го спаси. Ана отваря вратата, за да разбере какво се е случило и успява да избяга с колата си от момичето, което се е превърнало в зомби. По улиците на града тя вижда как зомбита нападат незаразените хора и докато се опитвада избяга от един човек тя губи контрол над управлението и се блъска в дърво на пътя като загубва съзнание. Сцената свършва и започват надписите с един кратък кадър (общ далечен план и бърз каданс), предствляващ голяма маса мюсюлмани в джамия, кланящи се по време на молитва. Следва името на продуцентската компания, а буквите се разтичат на екрана като струйки кръв, последвани от снимки на кървясали зомбита, пожари, размирици, убийства по улиците. Надписите свършват с картини от Истанбул където репортер говори пред камерата. Камерата се насочва към съседна сграда, където зомби напада охрана, а уплашени хора бягат в паника. Зомбито представлява леко брадясал мъж с кървясали зъби и близкоизточни черти.

Следва...